Заглавие: КАКВО НИ КАЗВА ВРАБЧЕТО Чет Яну 10, 2013 12:07 pm
Здравейте хора,
Аз съм врабчето. Може да се каже, че не блестя с особена красота, защото имам доста обикновено оперение. Не е красиво като на пауна, а и моята песен е далече от тази на славея. Ето защо, аз често оставам незабелязано. Но знайте, че макар и не съм шарено като другите мои събратя, в гърдите ми тупти смело сърце на истински войн. Аз се хвърлям стремглаво между гълъбите и с пищене (това го правя, за да изглеждам страшно и да ги подплаша), грабвам трохите под носа им. Но аз съм твърде малко и не мога да изям кой знае колко, така де.. Какво да правя, боря се за оцеляване... Твърде често се сливам с тротоара, но ако напрегнете очи и не сте се така задълбали в мислите си, ще ме видите. Хвърлете ми трохи ... особено през зимата и винаги, когато ме видите знайте, че ви се нашепва нещо чрез мен – Добрите никога не обръщат внимание на илюзията зад шарените пера... Също така знайте, че ако ни забележите и нахраните, ние и нашата закрилница Айа искрено ви благодарим , защото статистиката сочи, че броят ни в България силно намалява...За къде сте без нашето весело и жизнерадостно подскачане и цвърчене
Последната промяна е направена от Aia¸.•*✿ на Пон Юни 10, 2013 7:37 am; мнението е било променяно общо 1 път
Admin Admin
Rara Avis : 281
Заглавие: Re: КАКВО НИ КАЗВА ВРАБЧЕТО Съб Яну 12, 2013 12:51 pm
Има един звуков фон в природата, който ако изчезне, настава усещането за някакъв край.Това го преживях преди години, когато една нощ се събудих и щурците замлъкнаха. Стана някак тревожно тихо, след което къщата се залюля от земетресение. Тогава за първи път се замислих за този фон, който носи усещането за живот. Ние рядко се заслушваме в този фон и не си даваме сметка колко жизнено важен е той за психическото ни здраве. Преди години за известно време разнасях пратки по чуждите земи. Направиха ми специално впечатление хората, които поръчваха храна за птици. Притежаваха един особен вид духовност. Бяха запазили някаква детска чистота.
patkan
Rara Avis : 589
Заглавие: Re: КАКВО НИ КАЗВА ВРАБЧЕТО Съб Яну 12, 2013 8:59 pm
Привет,добри хора! Аз досега майсторях само къщички за птици,но явно дизайна ми се нравеше само на хората,минаващи край къщата ни,но не и на самите птици,та затова явно оставаха незаети.Кой знае защо кацаха точно отгоре на ръба на покривчето.Обаче идеята за хранилка наистина ме впечатли,ще се опитам да измисля нещо като се постопли.Като се замисля и аз наистина тук по центъра съм виждал една жена,която храни гълъбите.На лицето и сякаш е изписано някакво благородство.Не надуване,а просто радост от това,което прави за пернатите.Гледам после надолу по центъра лицата на другите хора,втренчвам се дори и виждам все мухлясали такива.Имам чувството,че ако си отворят говорния апарат от там ще се изсипе водопад от ботулизъм.
Последната промяна е направена от patkan на Пон Яну 14, 2013 11:16 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Aia¸.•*✿
Rara Avis : 639
Заглавие: Re: КАКВО НИ КАЗВА ВРАБЧЕТО Нед Яну 13, 2013 8:45 am
Боже, какъв хубав човек дойде при нас Хей, приятелю, благодаря ти, че ни намери
Понеже съм експерт по птиците, ще ти кажа, че къщичката ти за птици трябва да е с определен размер на дупката и дълбочина. Ако дупката е по-голяма, по-малката птица няма да влезе, защото ще усети, че има опасност за малките. Червеношийката(ако има такива около теб) пък не търси къщички с дупки, ами с по-големи отвори, почти цялата предна част да е отворена. Мога да ти кажа, че ако им даваш смлени фъстъци и семки–белени и небелени, както и да прибавиш просо и жито, не ти трябва хранилка за сега. Те ще ти бъдат благодарни така или иначе . Моята хранилка в Англия, привлече много птици. А тук в двора на къщата съм приспособила за сега( защото лятото мисля да сложа нещо подобаващо) два чинийки от саксии. Едната–по-малката е от долу, а отгоре по-голямата, да пази от снега и дъжда. Пробила съм ги по средата и съм ги свързала с едно дърво. Помня в Англия, понеже живеех на трети етаж и хранилката я бях сложила на перваза, хората от долу минаваха и се усмихваха с някаква благодарност. Англичаните много обичат птиците и във всеки двор има хранилки всякакви. Не мога да разбера защо българите така нямат отношение към птиците. Защо ни беше да избираме черноглавия синигер за символ на България, като никой не се сеща да го храни. Англия гъмжи от птици и птичи песни...толкова е зареждащо! За мен да гледам как птиците ядат на хранилката е може би най-хубавата медитация, която може да съществува. Мога да ги гледам с часове. В тези мигове усещам, че се включвам в някакъв божествен електрически контакт, от който черпя любов, мир и сила. Не преувеличавам! Опитай и ще видиш. Ако имаш двор и им сложиш храна, те бързо ще кажат помежду си, защото те, за разлика от хората имат достатъчно доброта да си обявяват къде има добро за всички.
Ето подходящите размери за дупка на къщичката:
25 mm за синьоглав синигер 28 mm за черноглав синигер, дървесни врабчета 32 mm за домашни врабчета и зидарките 45 mm за скорци
Успех и много ще се радвам лятото да се видим и да обменим опит
patkan
Rara Avis : 589
Заглавие: Re: КАКВО НИ КАЗВА ВРАБЧЕТО Пон Яну 14, 2013 9:44 pm
Айчо,ще ти връча приза "Кралицата на птичите покои" Шегичка разбира се.Да ти кажа честно никога не съм предполагал,че в тези къщички наистина живеят птици.Мислих,че хората просто така ги правят-за украса.Благодаря ти за безценните практически съвети и размери-ще си ги запиша и ще видя какво ще сътворя.Незнам тук какви птици има точно,аз не съм спец,виждал съм обикновени врабчета и едни други такива жълтички,но има и кълвачи,които барабанят точно като барабан по клоните на крушата и е много интересно да слушаш звука. Иначе тук по двора съм им сипвал покълнала ръж и пшеница и също я кълват. Историята ти с хранилката е интересна-надявам се и аз тук да имам такава хранилка-епопея и да привлека птици.Ще изплагиатствам твоята идея,но няма да са чинийки,а нарязани и лакирани клончета,скрепени с някакъв скелет отвътре.Нещо такова виждам в момента.Аз преди да направя нещо го виждам почти готово.Е,поне по-простите неща де.Иначе при сложните е друго.Тази година правих американска пощенска кутия като тези по филмите (и на живо при тях де) и доста се изтормозих,но стана и сега котарака Паткан стои винаги отгоре и се получи нещо наистина различно и интересно-сякаш е точно за него правена,пасва си като сувенир на нея.Ако те интересува ще ти изпратя подробни снимки за дизайна. Българите казваш нямали отношение към птиците-ами те към какво ли имат.И да имат такова към нещо то ще е изродено,префасонирано и разбира се с противоположен на приетия знак. А бе ще ми се да отворим една тема за сивотата и безличието на българските дворове и къщи,ама да видим! Ако не ти е проблем ще може ли да качиш тук някое клипче на птици,които кълват от хранилка?Аз никога не съм виждал такова нещо.Благодаря ти предварително. Края ти е както винаги подчертан с фабола.Птиците и мравките си съобщавали къде има добро за всички,само венеца на природата Човека ще заламти и загрухти само за себе си,ако остане и за роднините си,а ако и още остане ще го закопае в земята. Ей,да ви споделя нещо-вчера рових в едни старини на тавана и си намерих една своя тетрадка от първи клас,на която съм се учил да пиша буквите и разни елементарни изречения.Беше странно,сякаш яхнах времето назад.Трудно е да се опишат емоциите,които ме връхлетяха,но вие разбирате за какво иде реч,така че няма смисъл да ви обяснявам нищо повече.Само малцина могат да ме разберат истински.Някой път ще ви я покажа. Хайде чао за сега,кралице на птичите обиталища! Олеле,ама то стана като писмо бе!
Aia¸.•*✿
Rara Avis : 639
Заглавие: Re: КАКВО НИ КАЗВА ВРАБЧЕТО Вто Яну 15, 2013 9:43 am
Патканчо Значи имаш котарак, който се казва така, аха
Ето първо клип с няколко вида хранилки, на които могат да кацат всякакви видове пернати, включително гугутки Тези със жълтичкото са ти черноглави синигери.
А за тетрадката, дето си я намерил на тавана...Преди време намерих мои рисунки...бяха пълни с елфи и момини сълзи( цветя) помислих си за миг...знаела ли съм колко истински сълзи ще изплача в живота си...само защото съм различна и за това неприета и мразена......Това беше едно тъжно отклонение.
А българите са любима тема на нашия форум не за друго, ами защото всички сме им насъбрали с времето доста от мръсните ризи. Баща ми беше УНИКАЛЕН ЧОВЕК, повярвай ми и винаги когато срещнеше роднините от върло комунистическия род на майка ми, оставаше замислен с часове и не можеше да включи как е възможно такова особено тъпоумие и скрита злоба. Бях малка и не можех да го разбера, но сега вече съм съгласна с него на сто процента и го подкрепям от този свят, защото знам, че той също говори чрез мен. Нашите починали близки са си всъщност живи и макар и в друга форма, те ни подкрепят и говорят чрез нас. Който иска да вярва това, аз знам, че е така. Някъде бях споменала, че за мен българите са някаква грозна смес между зъл помияр и невестулка. Естествено изтриха ми мнението точно такива хора тип помияр–невестулка. Но тук за всеобщо щастие и душевно освобождаване, можем да си кажем болката. А събрана болка има колкото щеш. При вас мъжете пак е по-лесно. Знаеш ли какво е да си жена, различна от мнозинството. На крехките ми плещи са падали доста тежки товари. Включително цели въстания на колективи срещу мен, само защото не съм влизала в ничие легло. Какво да ти разправям........много съм видяла.
А за шегите, какво да ти кажа, интелигентен човек си и шегите ти си ги бива. Знаеш ли, ако след направените усилия за този форум, наградата си ти, струват си напълно Нека и тези отвън да видят, че страшни ний не сме, ами просто се разбираме само с хора, в които има отвореност, свобода и доброта. Не те хваля, искрена съм. Ти не даваш на човек да те похвали, точно реша да те похваля и то ми дойде да е искрено
patkan
Rara Avis : 589
Заглавие: Re: КАКВО НИ КАЗВА ВРАБЧЕТО Вто Яну 15, 2013 10:02 pm
Хе-хе,и аз обожавам темата за българина.Някак си ми се струва необятна,макар и да става дума вече само за 7 милиона човека.Има нещо уникално при нас в неразбирането на нещата.Скоро прочетох две книги по темата-заслужава си.Едната е "Етюди по народопсихология на българина" от Владимир Свинтила.А другата е "Бит и душевност на българина" от Иван Хаджийски.Разбира се и двете имат изследователски и аналитичен характер,без всъщност да намират и назоват истинския корен на проблема. Е,много сте смъкнали мизата ако само аз съм ви наградата за усилията.Нека награда ви бъдат много повече не само читатели на форума,но и активни,излагащи мнение и позиция.Аз съм дал линк на много хора,но както виждате никой не пише,дано поне четат.Имам чувството,че вече хората ги е страх да споделят,а камо ли да пишат нещо на толкова явно място като тук.Вие нали сте наясно,че за такива като нас вече има тук и там по света изградени психо-концентрационни лагери? Справка Кларис от "651 по Фаренхайт" на Рей Бредбъри.
Aia¸.•*✿
Rara Avis : 639
Заглавие: Re: КАКВО НИ КАЗВА ВРАБЧЕТО Сря Яну 16, 2013 9:23 am
patkan написа:
Има нещо уникално при нас в неразбирането на нещата...
Ние в този форум прегърнахме идеята за рептилския ген, колкото и абсурдна да се вижда тя на хората. А не са ли достатъчно абсурдни българите, за да не се замислиш за нещо крайно екстремно като идея
Разбира се и двете имат изследователски и аналитичен характер,без всъщност да намират и назоват истинския корен на проблема...
Казвам ти, рептили са
Е,много сте смъкнали мизата ако само аз съм ви наградата за усилията...
А не мислиш ли, че един качествен човек наистина си струва усилията? Позволи ми да си остана с моето мнение за уникалността и редкия шанс да се намери човек като теб. Покажи ми мнението на вашите, да ги засрамиш
Нека награда ви бъдат много повече не само читатели на форума,но и активни,излагащи мнение и позиция.Аз съм дал линк на много хора,но както виждате никой не пише,дано поне четат.Имам чувството,че вече хората ги е страх да споделят,а камо ли да пишат нещо на толкова явно място като тук...
Който има страх да пише, има страх и от много други неща, които пречат както на него, така и на другите. Освен това, невземането на отношение показва безразличност, поради липса на енергия. Благодаря, че си дал линка Ехооо, хораааа, здравейте
Вие нали сте наясно,че за такива като нас вече има тук и там по света изградени психо-концентрационни лагери? Справка Кларис от "651 по Фаренхайт" на Рей Бредбъри...
Колко много странно, тази книга баща ми ми я даде да я чета още когато бях малко невръстно, дръпнато и навикано от другите дете...Помня тази книга, с нещо много се вряза в съзнанието ми...как изгаряха книгите и колко бездушна беше станала средата без тях... Глупости, Патканчо, концентрационни лагери...аз пък ти казвам, че другите също ни обичат. Как можеш да не обичаш такива чаровни сладури като нас Аз им изпращам едно цвете с любов и пожелание да се обърнат към светлината
Aia¸.•*✿
Rara Avis : 639
Заглавие: Re: КАКВО НИ КАЗВА ВРАБЧЕТО Пет Фев 01, 2013 5:49 pm
patkan написа:
Привет,добри хора! Аз досега майсторях само къщички за птици,но явно дизайна ми се нравеше само на хората,минаващи край къщата ни,но не и на самите птици,та затова явно оставаха незаети.Кой знае защо кацаха точно отгоре на ръба на покривчето.Обаче идеята за хранилка наистина ме впечатли,ще се опитам да измисля нещо като се постопли.Като се замисля и аз наистина тук по центъра съм виждал една жена,която храни гълъбите.На лицето и сякаш е изписано някакво благородство.Не надуване,а просто радост от това,което прави за пернатите.Гледам после надолу по центъра лицата на другите хора,втренчвам се дори и виждам все мухлясали такива.Имам чувството,че ако си отворят говорния апарат от там ще се изсипе водопад от ботулизъм.
Патканчо, покажи ни моля те снимки на нещата, които си направил в двора си. И къщичките и пощенската кутия и котето ти върху нея...пусни ги да ги видим и ние. Аз ако намеря снимки или клип от моята хранилка от Англия( че ми е по дискове някъде) и аз ще ги пусна да ги видите
Aia¸.•*✿
Rara Avis : 639
Заглавие: Re: КАКВО НИ КАЗВА ВРАБЧЕТО Съб Май 25, 2013 7:27 pm
Плъхче, ето ти този линк за модели на къщички и хранилки за птици...
Вчера говорих с един човек, казва ми, че хората питали медиите защо врабчетата изчезват. Ами аз да ви кажа, хора, защо изчезват. В Англия във всеки двор са поставени хранилки. Хората си обичат птиците и се грижат за тях. Ние тук имаме студена зима, когато снегът покрие земята, от къде да си намерят тея душички храна да ядат? За това изчезват!!! Ето тук, ако бяхме човеци и мислехме не само за себе си, щяхме да се сетим да им даваме храна. Боже, като ги видя тези пиленца как ми гледат в ръцете, когато тръгвам да им давам храна, колко доверие и очакване има в очетата им...плача ЕЙЙЙ!!! Бъдете добри, сещайте се и за малките твари, те са не по-малко важни за еволюцията от нас хората....
patkan
Rara Avis : 589
Заглавие: Re: КАКВО НИ КАЗВА ВРАБЧЕТО Нед Юни 23, 2013 11:42 am
Всъщност в една отработена и тренирана стотици или хиляди години екосистема всичко и всеки оцелява въпреки всичко или точно заради него.Ареала е на кантар,докато не се появи агресивния и вездесъщ и почти толкова безполезен в по-голямата си част вид Хомо сапиенс.Той модулира системата според собствените си ограничени и егоистични виждания за нея,като я подчинява на еугленските си консуматорски виждания.Пръска с химикали против гъсеници,комари и мухи и така унищожава естествената хранителна среда на птиците.За да може bg mam-чето да си разхожда необезпокоявана от мухи и комари полезното си за обществото детенце. Затова изчезват не само птиците,но и насекомите.Пък за хранилките...те според мен не са чак толкова за храна на птиците,колкото до артистичната и фина изява на човешката душа.Да предположим,че сте успели да усмихнете днес десетина човека виждайки я и да нахраните десетина птици. Гарантирам ви,че днес сте си заработили хляба,който сте изяли.И не само това,ами и без да осъзнавате сте скочили до Бог ако ме разбирате.Дори сте го докоснали за миг по ревера или поне сте били близо до него,много по-близо отколкото ако цял ден сте палили свещички и горещо сте се молили в някоя църква или пък сте коленичили ничком нагъзени в някоя джамия.А ако сте си тантуркали тъч-телефончето като малоумно хлапенце по улиците ви гарантирам,че не заслужавате и една троха,клъвната от птица.
Aia¸.•*✿
Rara Avis : 639
Заглавие: Re: КАКВО НИ КАЗВА ВРАБЧЕТО Сря Юни 26, 2013 6:58 am
patkan написа:
Пръска с химикали против гъсеници,комари и мухи и така унищожава естествената хранителна среда на птиците.За да може bg mam-чето да си разхожда необезпокоявана от мухи и комари полезното си за обществото детенце. Затова изчезват не само птиците,но и насекомите.
Така е да му се не знае. Да се грижи за едно лигЕнце, което после ще създаде следващите лигЕнца, които да правят под калъп същите консуматорски малоумия, дето тя ги прави... Ох, незнам, егоизма на хората е направо потресаващ, особено на българите. Такива егоисти като българите не съм срещала никъде по света! НИ!-КЪ!-ДЕ!!!
Пък за хранилките...те според мен не са чак толкова за храна на птиците,колкото до артистичната и фина изява на човешката душа.
Не е така, храната на хранилките си е точно предназначена за птиците, помощ за тях в жегата и студа, а хранилките са за финната изява на човешката душа. Ти за какво правиш хранилки? За да радваш хората ли, защото го споменаваш за втори път вече и много ми се ще да го правиш от любов към птиците, а не заради безхаберните минувачи, дето са ти казали, че си луд заради тази хранилка...АЗ НЕ ВИЖДАМ НИЩО ЛУДО В НЕЯ, ДОРИ НАПРОТИВ! АКО Я СЛОЖИШ В АНГЛИЯ ТАЗИ ХРАНИЛКА, АНГЛИЧАНИТЕ ЩЕ СЕ СКЪСАТ ДА СЕ СПИРАТ ПРЕД ДВОРА ТИ И ДА Й СЕ РАДВАТ..... Хранилката ти е супер, весела, направена с фантазия...БРАВО!!!
И не само това,ами и без да осъзнавате сте скочили до Бог ако ме разбирате.Дори сте го докоснали за миг по ревера или поне сте били близо до него,много по-близо отколкото ако цял ден сте палили свещички и горещо сте се молили в някоя църква или пък сте коленичили ничком нагъзени в някоя джамия. Това е абсолютно така... Казвам ти, българите, поради огромния си егоизъм в който тънат, са толкова далече от Бог, че ако ще да си преместят леглата и да спят в църквите, да си сложат иконите под възглавниците ако щат, пак нямат шанс да бъдат чути, защото желанията и молитвите са им твърде МАЛОМЕРНИ и силно центрирани в ЕГОТО им...
Хора, ето хранилката, която Паткан сътвори и мисълта, че един микрон и аз съм помогнала за това, с моята искрена любов към птиците е наградата и благодарността ми към АбсолютаНе ти си лудия, а те са лудите, дето са ти казали, че ти си луд!!! Предай нататък!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Под снимката ти съм сложила клип с хранилката, която Пиранята ми направи като подарък за осми март, той отдавна знае, че от парфюми и украшения не се впечатлявам
Българи, отворете сърцата си за нещо повече от малкото пространство пред носа ви! Дайте и на някой друг, освен на децата ви и ще видите как ще започне да идва и към вас изобилието. Разширете тези тесни и нищетни мирогледи.................Защо Бог създаде птиците...само за да ни пеят ли????????? Не питайте егоизма си за отговор, питайте Душата си, тя знае.
Ето ги и моите птиченца........
patkan
Rara Avis : 589
Заглавие: Re: КАКВО НИ КАЗВА ВРАБЧЕТО Чет Юли 11, 2013 9:31 pm
Благодаря на автора за публикуването на хранилката.С този жест не целим някаква показност,само искаме да покажем,че доколкото ни стигат усилията,уменията и средствата също правим някакви постъпки да разнообразим сивотата около нас.И че не сме чак толкова зли колкото на някои им се струва първоначално.И че не само приказваме. Отделих малко от времето си и скрит зад туята и подложил се на пълчищата комари наблюдавах каква е реакцията на минувачите.Айчето почти позна,че повечето са безхаберни.Хвърлят празен поглед и продължават напред.Спират се само деца и влюбени гълъбчета.Много интересно става,ако децата са придружени от възрастни.Малчуганите се вторачват,а големите ги дърпат за ръката и ги помъкват напред почти насила.А дребосъците се обръщат назад и гледат сякаш жално жално.Ех,колко много неща се разкриват от едно такова дребно на пръв поглед нещо..... Едно дори попита: -Мамо,какво живее тук?
Aia¸.•*✿
Rara Avis : 639
Заглавие: Re: КАКВО НИ КАЗВА ВРАБЧЕТО Нед Юли 14, 2013 7:42 am
patkan написа:
Айчето почти позна,че повечето са безхаберни.Хвърлят празен поглед и продължават напред.Спират се само деца и влюбени гълъбчета.Много интересно става,ако децата са придружени от възрастни.Малчуганите се вторачват,а големите ги дърпат за ръката и ги помъкват напред почти насила.А дребосъците се обръщат назад и гледат сякаш жално жално. Скоро имах един случай, който е много показателен. Гледам едно малко коте на улицата. Няколко деца го наобиколили и се чудят. Някои дори го подритваха лекичко, а то милото слабо като конец. Аз имах храна за коте в чантата си и му дадох. Направих забележка на детето, което го ритна. Взех котето и започнах да го милвам, дадох му и вода. И тези деца, както бяха 50 на 50 в чуденка как да се държат с бедната твар, взеха, та поеха курса на доброто. Започнаха да го милват и те...Накрая историята завърши, как тези деца тичаха при майките и бащите си да ги питат дали не могат да го приютят. Децата много бързо поемат от примера. По тази логика, тези деца, за които ви разказах, най-вероятно имаха в къщи лош пример. После видях единия от родителите...м-дам, не бях сбъркала...Децата имат спешно нужда от Добри Примери, иначе всички ще изгубим.
Ех,колко много неща се разкриват от едно такова дребно на пръв поглед нещо.....
Такива урумбруци вървят винаги в пълен комплект с пиячката, пушачката, тъпотията, мракобесието, чалгата и комиците, нали