ТОЛКОВА ЛИ Е СТРАШЕН РАКА

Не възприемайте този блог като конкуренция на капацитетите-фаради,изложили вижданията си в „Джърнъл ъф медисин“,не го възприемайте като отчаян вопъл на някой онко-хирург,комуто е домъчняло за пациентите и е решил да спре несправедливото усвояване на средства по клиничните пътеки,нито го възприемайте като мантрата на някой самозван гуру-месия от ранга на бай Занко-манко.Просто го приемете като един душевен монолог или ако повече ви харесва като един диалог със самия себе си.Тук не оперираме,не възкресяваме,не правим химиотерапии,не облъчваме със стотици сиверти и прочее изнасилия над човека-тук просто разсъждаваме на едно по-високо ниво.Замисляли ли сте се защо раковите заболявания имат толкова голяма роля и причина за смъртността в световен мащаб?Ако не се лъжа са някъде в челната петица.Тук разбира се изключваме случаите,когато опасни вещества контактуват директно с човека и предизвикват това заболяване.Защо сякаш нещо отвътре изяжда венеца на творението,великия Хомо сапиенс и той заприличва на една прогнила ябълка,преминала неколкократно преоценяване на щанда на амбулантен зеленчукопродавец?Да разгледаме какво точно представлява раковата клетка и дали няма да открием външни странни аналогии с нещо друго,познато.Това е клетка-егоист,която не се интересува от нищо друго,освен да си набавя хранителните вещества,осигуряващи и безконтролно делене,размножаване и просперитет в рамките на един друг,доста по-цялостен и важен макросвят.Тази клетка-паразит е неконтролируема,лъжлива,мамеща системите за сигурност,изхвърляща ненужните вещества от собствената си обмяна в общото тяло,с което тя е неразривно свързана,но неоценяваща този важен факт.Тази клетка е също така деспот,колонизатор,терминатор,завоевател,немислещ повече от това да превземе колкото може повече.Това образувание не произвежда нищо полезно за другите. Раковата клетка притежава интелект,стигащ и колкото да оцелее и се размножи.Автора и редакцията не носим никаква вина за възникнали прилики и асоциации при тези описания,всичко е плод на случайността.Или пък .... не съвсем.Всъщност колкото и да го увъртаме неизбежно всеки ще види,че по-голяма част от човечеството живее точно по този паразитен начин.Консуматорщината в глобален план взема,а и ще взема занапред ужасяващи размери.Ние изсичаме безразборно горите,завладяваме,колонизираме,замърсяваме-въобще правим всичко,което прави една ракова клетка.Не ви ли се струва,че сме направо точно такава спрямо планетата Земя?Колко дълго може да издържи една такава симбиоза-мъчение?Докато издържи гостоприемника-организъм.А неговите възможности не са безгранични,разбира се.Раковата клетка не се интересува от това,че заедно с целия организъм,от когото се храни ще умре и самата тя.Колко познато,нали?Повечето хора не вярват,че самите те ще умрат.Очевидните,по-скоро очевадните неща се асимилират неимоверно трудно от егоистичния мозък.Обаче сякаш има и друга причина за възникването на рака.Нека разгледаме човешките емоции или липсата им и влиянието им върху нас.Както е всеизвестно или поне би трябвало да е така всичко е енергия,физика,дори и мислите и емоциите.Докъде би могла да доведе например омразата към хората,явното или подсъзнателното желание за гибелта им?Импулса за смърт е неимоверно силен и той се връща като бумеранг към създателя си.Тази енергия започва да го изяжда вътре-с него става това,което той е пожелал за другите.Сам е попаднал в собствения си капан.Вселената изначално е 99,9 % справедлива,но несправедлив и неправилен е нашия начин,по който я възприемаме.Ако не обичате себе си значи си пожелавате смърт-начините за сбъдване са много,рака е само един от инструментите.Дори би трябвало да му благодарим,защото това е само един сигнал,една червена лампичка,която мига години наред и ни сигнализира,че нещо не правим и не мислим както трябва.Много хора имат край себе си познати или приятели засегнати от тази коварна болест.Аз за радост и нещастие също имам.Опитайте се да ги опознаете,вникнете в начините им на разсъждение,слушайте между думите,разшифровайте правилно метафорите,с които си служат.Зад всичко това неизменно ще откриете цъкащата програма с включено обратно броене.Ще откриете сред тях и явни и прикрити горделивци-истински ракови клетки,чиято заплата е единствено смърт.Ще откриете силна неприязън към света на другите,неприемане на различността им и мирогледа.Да се поставяш над другите е все едно да пожелаеш гибелта им.Раковата клетка също си мисли,че е най-достойната и висша форма в човешкия организъм.Всъщност има и една добра новина за раковата клетка,за която трябва да и благодарим.Именно тя унищожава болния човек,заслужаващ смърт.Защото компромиса днес значи унищожение на други хора,а в други ден ще бъде унищожено всичко.Ето как нещо привидно лошо има и добра страна.Нищо не е само добро или само лошо,всичко е и едното и другото,зависи само откъде го гледате.Така че мили хора погледнете дълбоко в себе си дали не живеете като ракова клетка?Дали скришом не отправяте разрушителни мисли към другите?Както всяко заболяване рака също се подава на лечение.Но първо трябва да се изкоренят причините,а не да се лекува следствието.Неизкоренената причина ще доведе до метастази.Химиотерапията не е решение,а начин за изсмукване на колосални суми от националните бюджети в посока фармацевтичните гиганти.С лъчетерапията пък се изхвърля бебето заедно с мръсната вода.Както болестта е в самите вас,така и методите за лечение са в самите вас.Изхвърлете всяка обида,гняв,простете,метнете от високото място на което си мислите че стоите фалшивата си маска,слезте надолу към хората и природата,огледайте се колко много неща може да направите за другите,прегърнете някое дърво,усетете жизнения му ритъм,хвърлете на някой уличен пес къшей вчерашен сух хляб,погледнете се в огледалото на какво сте заприличали от подражание на този объркан или по-скоро побъркан свят,усмихнете се,кажете добра дума за някого,не гледайте като египетски сфинксове.Рака няма място във вас.Няма рак в сътворението,той е само инструмент,импулс,резултат,червен светодиод,който в крайна сметка ви помага.Да хора,благодарете на рака,иначе при мигновена отплата-смърт щяхте да хулите и презирате Бог за „несправедливостта“.Погледнете в себе си,замислете се кое чак толкова ви изяжда,че чак да желаете да умрете?Кое е това чак толкова голямо и непрежалимо нещо,което не желаете да изхвърлите на котешкия мол,където му е мястото,а го таите в себе си и му позволявате да ви тласка по пътя на хирургическите безкрайни интервенции и гибелта?Вие не заслужавате това,вие заслужавате един хармоничен и справедлив свят,който обаче трябва само да си сътворите.Рака идва сякаш от нищото.И като изхвърлите причината той си отива пак там.Къде?В нищото.Във физическия вакуум,откъдето пък идва всичкото.Просто е.И не съвсем.

Приятелю, благодаря за темата, която никак не е прекрасна, но пък много добре и много-странно си развил. Не е прекрасна, защото рака пряко се свързва със смърт, а смърта е нещо много страшно, по специално за хората, които са се вкопчили в живота. Истина е ,че рака може да се лекува бързо и спонтанно само с пренастройка на мисловния процес. Има много такива случаи. Медицината си затваря очите, разбираемо, нали са сключили договор с дявола, т.е. фармакологичните концерни да пробутват разни отрови и да тровят и заблуждават хората.
Според мен, рака е благодат номер едно за тези, които не вървят право в пътя. Ако човек може да смени мирогледа си и преодолее болестта става съвсем нов човек - истински човек. Познавам такива хора, които са били изписани с 3 месеца живот, но продължават да са си живи 50 години след това без следа от рак.
Та на въпроса: ТОЛКОВА ЛИ Е СТРАШЕН РАКА? ...ами зависи човек в каква тъмнина живее...ако е обзет от мрака, обяснимо е да е страшно, след като не вижда къде стъпва и кой е насреща му. Ако при някои има малко повече виделина, то те имат шанс да не се изплашат и да видят какво стой на среща им и да го подминат без да се блъснат. Но уви много хора живеят на тъмно, образно казано, и за тях рака е самия край....но не знаят, че ако запалят ''лампата'' ще видят, че сам самия Бог стои насреща им готов да ги поведе по Пътеката.

Второ. Пред очите ми е тази жена сега...дано ми прости това, което ще споделя с вас. Но тя тръгна по лошия път. Още помня, как стоях в кухнята, помня как бях седнала на пералнята и се опитвах да ѝ кажа да не отмъщава на човека, който не ѝ беше дал очакваната от нея сума. Казвах ѝ да пие една чаша вода, че Бог ще ѝ даде от друго място...Тя предпочете да послуша всички други, които я съветваха да му го върне. И тя му го върна, о, само как му го върна...След което Бог я наказа за саморазправата. Тя завлече и детето си с нея, от стреса след саморазправата с нейния работодател, започнаха да ѝ звънят анонимни обаждания и дъщеря ѝ получи диабет на стресова основа. Един дъждовен и мразовит ден, тя си отиде...

Айче,все ми се струва,че примера който си дала е двояк.Едва ли Бог е наказал тази твоя приятелка заради саморазправата и.Нали самата ти някъде в някой пост беше казала,че понякога на злото трябва да се отговори твърдо и подобаващо?Все ми се струва,че в нейния случай е била наказана заради горделивостта и.Всички лоши качества сякаш тръгват от тази вездесъща ГОРДЕЛИВОСТ.Дори струва ми се би трябвало да се напише отделна тема за точно тази изключително пагубна човешка черта,която пък е породена от прекомерното Его.И отмъщението,и завистта и какво ли още не произлизат от нея.Помисли си не беше ли тя горделива,не бяха ли такива и нейните колежки и приятелки,които и дадоха съвета да се саморазправи?Почти съм сигурен,че е точно така.Аз лично уважавам позицията и действията и,защото много пъти се сблъсквам с такива "работодатели" и съм установил,че при повечето ефект ще има само трошенето на алчните им тикви без да се интересуваме много от последствията.

Сега..ще взема да се оплача в главния щаб. Аз крада по мисловните канали твоите теми, ти крадеш моите. Що така от два дена ми се въртеше за рака, за химеотерапията, за изродените мързеливи и изпортени от човешките мисли клетки..Абе човек, да се спрем викам, че да не вземе в един ден да отворим две еднакви теми само с различни заглавия.

Лимоне,няма проблем,и да се дублираме съм готов спортменски да изтрия моята,ако установя,че твоята е по-изчерпателна и многообхватна.За мен е чест да изгубя от по-добрия.
Нещо ми се върти из главата за технологиите и за това как дядо ти Луцо владее над нас чрез владеене на умовете ни и разните ни джаджи по шиите,ама още не съм готов.Излагам темата си когато съм убеден,че има какво да кажа и предложа на хората.Та ти може да опиташ де.Иначе друго за сега нямам като цел-Рубикон за превземане и слово-ментално излияние.Тъй че тепиха е твой,няма вероятност скоро отново да кръстосаме пера-шпаги.