ЗА РАВНОВЕСНИТЕ СИЛИ И ТЯХНАТА НЕУМОЛИМА СПРАВЕДЛИВОСТ

Rara Avis : 639

Хората се страхуват от истината. Страхуват се не само да я изрекат. Страхуват се да я разпознаят, защото когато я разпознаят, трябва да я защитят, а те нямат тази Сила...

На времето една моя колежка дойде в групата. Така се случи, че единия от музикантите беше страшен комплексар и имаше някакви желания към мен. И понеже естествено аз не откликнах, той, като един добър християнин и редовен посетител с жена си на църковните служби, стаи тихичка злоба към мен. Когато тази моя колежка( същата за която споменавам в един от постовете си) дойде в групата, с хитрия си пъклен и отмъстителен мозък, той започна да я ухажва демонстративно пред мен. Започна при всеки удобен момент, задължително винаги аз да съм наблизо, за да чувам, неспирно да я хвали за всичко. Момичето си беше добра певица и аз нямах нищо против към нея. Напротив, давах всичко от себе си, за да бъдем приятелки. Тя беше тихичка и блага...Винаги тактична и внимателна...винаги усмихната...
Един ден този мой кльощав ( от непрестанните демони в главата си) колега, реши, че е време да ме удари по-сериозно и зад сцената в почивката между сериите заяви пред всички най-демонстративно и с нескрита злоба, че тя е по-добра певица от мен. Не помня още какви ги наговори, но единствено си спомням, че ме разстрои толкова много, че аз не можах да продължа да пея тази вечер... Та моята тихичка ''приятелка'' не му каза нищо. Не ме защити. Мълчеше и сигурно вътрешно ликуваше. Нормално беше, коя бях аз, не бях завършила като нея консерваторията...Тя си мълчеше. Виждаше колко страдам, колко ме боли, но си мълчеше. Тогава разбрах, че това тихичко и благо на пръв поглед момиченце е много подло и последното нещо, което можех да кажа за нея беше, че ми е била приятелка.
Аз винаги съм защитавала приятелите си. Заставала съм смело пред другите и съм обграждала приятеля си като щит. Готова съм била в своята солидарност да напусна работа, да рискувам...
Защо хората са подли. Защото са слаби. Слабите хора много лесно стават предатели. Мислят си, че от това ще излезе нещо добро за тях. Но никога не става. Няма начин! Победата им е прекалено краткотрайна.
Признавам, от тази случка изгубих вяра в себе си, комплексирах се, изгубих гласа си...кой не би! Но два дни след тази гадна случка, която с нищо не бях заслужила, Бог ме утеши и вдъхна сили в мен...Дойде в хотела една френска изключително способна група с много добър певец. Пееше Майкъл Джексън, от там преминаваше на Фреди Меркюри, изобщо...ДА! Преди тяхното представление, те дойдоха да ни слушат.
Стояхме с моята ''приятелка'' в кантината на хотела и нещо си говорехме. Той се приближи и седна при нас, като започна разговор с мен. Заразпитва ме от кога пея, къде съм учила пеене, изобщо разговора се въртеше около моя глас. Когато му казах, че съм самоука, той, помня, отвори широко очи и се плъзна от стола, като изимитира припадък. После чух някакви комплименти по адрес моя глас и...ВСИЧКО СИ ДОЙДЕ НА МЯСТОТО. Равновесните сили коригираха несправедливостта. Гласът ми се отвори и аз запях отново със сърцето си.

Хора, не мачкайте никого, особено ако усещате завист в себе си. Няма начин да успеете. Няма начин победата ви да бъде дълготрайна. Няма начин Равновесните Сили да не се включат и да коригират несправедливостта. От най-малката, до най-голямата, защото за Равновесните Сили няма малка и голяма несправедливост. Както няма малка и голяма мечта. Рано или късно везните се изравняват и ''победителите'' слизат, а поруганите биват изкачвани.

Това момиче след времето много се възгордя, защото беше женена и за музикант с баща музикант. Направи още няколко подли постъпки спрямо мен, въпреки че си беше вързала както се казва здраво гащите...но явно не чак толкова здраво, защото Равновесните Сили ме натовариха със задачата след време, без да искам, напълно неумишлено, да ѝ ударя още един шамар и този път беше доста по-болезнен за нея.

Един мъдрец на времето е казал: '' Ако един ден вземеш лист хартия и на нея напишеш името на един приятел, знай че много си имал''. Хората са готови за глупости да изгубят приятелите си и това е може би една от най-голямата грешка, която те правят. Другата голяма грешка на хората е, че си мислят, че могат да си играят на криеница с Равновесните Сили, но тук мъдрите са казали– Questа è una causa perduta

Rara Avis : 589

Наистина е загубена кауза играта на котка и мишка с равновесните сили.Системата е така финно центрована,че най-малкия дисбаланс бива веднага заличен и везните са отново в равновесно положение.При нас във физическия свят това става малко по-бавно,отколкото би ни се искало.За това си има причини-една от които е да ни се провери и/или закали вярата.Но не вяра в смисъл утопия,а в смисъл убеденост,че справедливостта ще възтържествува.Впрочем тя прави винаги това.
Ти говориш за твоята "приятелка" от поста " В устата мед,в думите мляко,а в сърцето жлъч",нали?Или аз нея припознах в героя тук.Както и да е,няма значение,въпроса не е толкова личностен,колкото принципен и безотказен.В самото сътворение е залегнала идеята за равновесието,на него се крепи то самото и всичко около него.Бог и Мамона са две полярности на едно и също нещо пак с цел баланс.Плюс и минус,светлина и тъмнина,ден и нощ.....където и както и да погледнеш виждаш все вездесъщото му неизменно присъствие.Винаги съм се чудел как някой дори може само да си помисли,че ще наклони рамената в своя полза.Та нали то и да стане ще е винаги за сметка на нещо друго,което ако се сложи и то в списъка накрая пак всичко ще е 1:1.
И аз съм бил свидетел на подобни неща и случки,някои от тях дори куриозни.Един умник направи шашма,от която очакваше към 50 лв. чиста печалба и както караше с по-висока скорост от позволената в населено място му метнаха със слънчогледа,щяха да му съставят акт,та се наложи да хвърли под колата 50 лв.Двете събития стават в рамките на един и същи ден,делеше ги само няколко часа.Случайност ще каже някой.Е няма такива приятел,има необясними (за нас обясними лесно) закономерности и нерушими закони.
Хубаво е човек да знае за тях,така ще има по-малко упреци неизвестно към кого и по-малко проляти сълзи и страдания от незнайно кого.Аз също много обичам мълчаливо да наблюдавам живота на хората край мен,да ги опознавам и да гледам какво им се случва в реалността.Всичко,което съм констатирал досега е на 100 % в унисон с написаното от теб.Понякога има големи забавяния,но забелязал съм,че големите закъснения са при примитивите и първичните.А бе те са много облагодетелствани,не мислиш ли-нали пак на тях много им върви дето казваме и сякаш често-често от небето им пада по нещо,имат повече късмет и получават безусилно неща?А за нас летвата вдигната до облаците,че и връз тях.Сякаш за да се залъжат,че няма справедливост.Докато при осъзнатите отговора идва много бързо,дори е в пъти по-мощен от първопричината.Незнаещите биват бити веднъж,а знаещите-три пъти.
Ейй,голяма работа сте вие жените.Такива прояви на съперничество и конкуренция,такава изобретателност и какво ли още не.....добре,че имаш и мъжка дуалност,та можеш неутрално да погледнеш отстрани.
Ами аз ще те дублирам с призива си към хората-няма как да бъде другояче.
Хора,машинката е много отдавна създадена и си върви и ще върви само така,в тази посока.Дори и кол да сложите в колелата той ще се счупи,а парчетата ще ви ударят по главата и ще я счупят.Не машинката,а главата ви.Не слагайте пръти,ами я смажете с доброта,слънчеви помисли и постъпки и ще видите как ще заработи така безшумно и с такава хармония-мелодия,че ще ви се прииска да станете част от този безконечен механизъм,та била и тя едно най-малко болтче,от което има също толкова голямо значение,колкото и от голямото колело.