ДЕНЯТ НА ЕДНА МУТРЕСА

Rara Avis : 706

Жанет ( без ''А'' накрая) гледаше през панорамното стъкло на хола. Пиеше сутрешното си зелено кафе с вита бел и смукваше на къси пресекулки от слима. Пред нея беше петдесетото списание, в нейния иначе пълноценен живот, с любимата й пътеводна книга – ''Космополитън''. Новата мода за летния сезон чукаше на прага и лилавите нюанси тая година направо я изпълваха с трепет. Тя опря гръд на бар плота да си починат малко кокошчиците, пък и тя. Мопса afro

– нейния стопанин, обичаше въз големите форми и беше мераклийската я завел, за да я надуят както следва. Майка му го беше оставила като малък и той така и не можа да запълни тая празнота. Изпитваше силна и непреодолима носталгия към голямата гръд на майка си и въпреки че караше последния модел от Черните, живееше в скъпа къща в най–престижния район до София, той не можеше да се отърси от тая липса и най-накрая заяви на Жанет ( без ''А на края ), че ако иска да й оставя всяка сутрин на бар плота 500-те лева, ше трябва да разлюлее по–масирани образувания.
Жанет ( без '' А'' на края) нямаше абсолютно нищо против. Като всяко младо момиче, което се интересуваше само от дрънкулки и луксозни коли, за нея беше все едно, дали ше носи 5,6,7 или 12 номер чашки – Джи. Всяка сутрин на масата я очакваше доволната сума, заради която тя беше променила лицето и тялото си до неузнаваемост.
Почеса се по екстеншъна в косата. Погледна часовника си..имаше два часа до солариума, а после в мола планираше едно яко показно как пазарува Жанет ( без " А ''накрая). Да не си мислите, че мозъка й беше без гънки. О, не, там имаше доста гънки, в които тя умело и светкавично складираше как да разпредели парите и да купи нещата, а после в събота вечер правеше яки чупки в '' Синята Лагуна '' пред другите бейбита и техните собственици. '' Синята Лагуна'' беше новото модно заведение и то превръщаше съботните й вечери в шастливи празници. Леле, чакайте само да си купи лилавата гама, па като влезе тая събота в Лагуната, па като се извъртят едни вратове по нея, па бейбитата като я заобиколят...Мопса ше умре от кеф. Тя дори не се замисляше защо му викаха Мопса. Тя дори не забелязваше приликата му с тая порода кучета, демек–глава-гърди-гъз в едно...главогръдогъз, всички тея три части от тялото му бяха слети и обазуваха единната и недодялана маса, с която Мопса не боравеше кой знае колко умело. За Жанет ( без '' А'' на края ) нямаше никакво значение как изглеждаше той. Нито че беше завършил само осми клас и то с две повторения, нито от къде му идеха парите. Важното беше, че беше фрашкан с тях и й купуваше всичко, за което си струваше да играе по неговите правила. Всъщност, като се замисли човек и двамата бяха доволни от споразумението. Той се фундаркаше с бейби, след което другите вратове се обръщаха, а тя получаваше сутрешната инжекция от 500 сладурчета и караше яка кола. Тука държа да отбележа, че колата беше розов фиат Абарт – от сапунерките на лигоча Парис Хилтън.

Жанет ( без ''А'' на края ) отпи от зеленото кафе, дръпна ловко от кутията поредния слим и се замечта отново. Кога ли ще отворят новия мол...Тука лека сянка помрачи лицето й или кавото там по-нормално беше останало от него. Тоя най–големия, дето беше голям колкото целия Каспичан..их, айде, беше почти готов, какво се бавеха още. Възголямата й гръдна обикола се надигна като могъщ вулкан. Чашката с кафето на малко да се преобърне. Да не мислите, че Жанет ( без '' А'' на края) не можеше да визуализира като една спец езотеричка. Ами, можеше и още как. Заредиха се между гънките на мозъка й едни такива електрически импулси на бленувани картини как ше обикалят с другите байбита града–мол. А в това кафенце, а в това магазинче, а на тоя фирмен щанд, а после на друго кафенце....ах....има да тичка нагоре надолу из етажите с пълни чанти... Божееее, струваше си всяка минута с Мопса. Иначе не разговаряха особено много. Разговорите им бяха кратки, но целенасочени. Той излайваше, когато искаше да я въргаля из голямото кръгло легло, накрая към апотеозния завършек тя изквичаваше пискливо като настъпан дакел и това е. Не говореха, за кво им е, то нямаше и за кво, обаченцееее, като се качаха в Черния, минувачите ги зяпаха в захлас и това беше напълно достатъчно за нея, май както и за него.

Тя довърши зеленото кафе и скокна нетърпеливо. Грабна 500-те пчелички, пъхна ги в портмонето и се отправи към гаража. Чакаше я тежък ден изпълнен с молове и солариуми. Довечера като я тръшне Мопса такава една шоколадова....е, не беше от най-издържливите мъже в леглото, но парите които й даваше си струваха симулациите. Абе изобщо какво да ви кажа...имаха пълен консенсус. Има ли пари от едната страна и секс и гръдни обилколки от другата, всичко беше на 666.

Жанет ( без ''А '' на края) запали мотора на комичната сапунерката, с която се мислеше за голяма сладурана и потегли на долу към града. Зад нея боровете на Витоша се отдалечаваха. Тя не знаеше, че се казват борове. Това изобщо не я интересуваше. Викаше им дървата. Мозъка й беше устроен така, че да възприема само определени неща – молове, дрехи, солариуми и прочие. За нещата извън тях, мозъка й започваше да мига на червено и да изписва думите–UNIDENTIFIED STRANGE OBJECT scratch

Rara Avis : 589

Ясно,тук е разкрит и описан един изпълнен със смисленост,полезност за другите и един достоен за пример и подражание ден на бг чалгарка.Тя може да е ученичка,нереализирана все още или настояща студентка,bg mama или която и да е друга представителка на родната ни действителност.Същото се отнася и за мутрата де-достойни образи от действителността ни.Дали са следствието или причината има ли значение?Важното е,че от рано са кривнали от истинския път,да сме живи и здрави да им гледаме сеира и моментния мимолетен просперитет.Подобна разплута картинка би била добър препарат за изследванията на д-р Йозеф Менгеле и добро съдържание за бурканчетата и колбите му.Всъщност...едва ли!

Rara Avis : 220

Браво Лимоне, добре си им обрисувал безумията. И финала е много ключов Laughing

Вчера една подобна Жанет без а накрая в комплект с трите шестици намалко да се вреже в една кола с две малки деца вътре. Такива захаросани жмоцли заслужават следното наказание: Да се затвори в една стая и един месец на хляб, вода и четене на Еклесиаста. Ако след тоя период сама не приеме, че всичко е суета, да ѝ се връчи служебен трабант, без право на обжалване, на който да е написано с червени букви " Всичко е суета". Където тя, там и трабанта. Винаги да я чака на тротоара като предано куче Smile

Rara Avis : 639

pira(N)ha написа:: Браво Лимоне, добре си им обрисувал безумията. И финала е много ключов Вчера една подобна Жанет без а накрая в комплект с трите шестици намалко да се вреже в една кола с две малки деца вътре. Такива захаросани жмоцли заслужават следното наказание: Да се затвори в една стая и един месец на хляб, вода и четене на Еклесиаста. Ако след тоя период сама не приеме, че всичко е суета, да ѝ се връчи служебен трабант, без право на обжалване, на който да е написано с червени букви " Всичко е суета". Където тя, там и трабанта. Винаги да я чака на тротоара като предано куче

Ха-ха-ха, чудесно наказание ...ще ѝ вземе и умата и думата

Rara Avis : 589

да ѝ се връчи служебен трабант, без право на обжалване, на който да е написано с червени букви " Всичко е суета". Където тя, там и трабанта. Винаги да я чака на тротоара като предано куче

По-добре Фиат "Абарт"

» ДЕНЯТ В КОЙТО ПОВЕЧЕ НИКОЙ НЕ ГЛАСУВА ЗА ПОЛИТИЦИТЕ
» И ТАКА, ДОЙДЕ ДЕНЯТ, В КОЙТО ДВЕТЕ ДЕЦА...
» ИМА ЛИ ЕДНА ИСТИНА
» В ЕДНА ПАРАЛЕЛНА ВСЕЛЕНА...
» НИКУЛДЕН-ЕДНА ГОЛЯМА СВИНЩИНА