ЗА ЖАЛКОТО ПОДОБИЕ НА МЪЖЕ – БЪЛГАРСКИТЕ МУЗИКАНТИ

Rara Avis : 639

Искам да ви разкажа няколко смешни случки от работата ми с българските музиканти. От тогава колкото и хубава българска песен да чуя, като знам какви '' мъже '' стоят зад нотите, нещо се преобръща в мен. Защото истината е, че творбата върви неразривно свързана с твореца и ако знам, че твореца е мръсник и страхливец, някак си естествено ми идва да не приема със сърцето си това, което излиза от него.
Когато човек твори, инстинктивно минава мисъл през главата ти, че в момента на творчеството му, се е докоснал до Източника. Какво се оказва с музикантите обаче. Те творят под въздействие на алкохола, опиатите и низките страсти. Може ли това да се нарече съзидателно изкуство. Може ли красотата да излезе непокътната от едно болно ментално човешко същество. Как е възможно от болна крава да излезе лечебно и качествено мляко. Няма как.

За първи път се срещнах с бг музиканти от една уж много престижна българска група, която работеше с най-голямата швейцарска агенция. Запознахме се буквално на границата, защото те спешно бяха отстранили едната певица, поради това, че единия от музикантите беше завъртял любов с нея и семейството му се разпадаше от това безчестно предателство. Бях болна и имах четирсет градуса температура. Преди това ми бяха взели незаконно от гръцката граница 3300$ и нямах пукната стотинка. Трябваше да пътуваме два дена и имах нужда от храна. Един от музикантите се смили над мен и ми купи в Германия сандвич. Аз имах контакти преди тези хора с друг тип мъже и като ги гледах тези, направо онемях. Правеха си някакви дребни сметчици от къде да минат за да ни излезе по–евтин пътя, брояха стотинките...изобщо, мъже на Честта. Искам да отбележа, че всеки от тях имаше скатани по 100 000 швейцарски франка, което особено за онова време си бяха големи пари. Та помня този музикант, който ми купи сандвича, още на първата заплата която получих, стоя пред вратата като бедно улично кученце, докато не му изброих сумата за сандвича. Абе холън, нов човек идва в групата, болен е, взели са му последните пари на границата, направете старите кучета от групата дребен жест към новодошлия, бръкнете из джобовете си и дайте по 70 пенса за новото си другарче, дето ще минавате с него в студ и жега, дето се вика. Не, не бе. Тези хора впрочем още ми дължат 2000 франка, но нищо, от мен да мине. Мъже на Честта, какво да ги правиш.

Друг случай с великата група. Понеже те си правеха непрестанни сметчици от къде и какво да вземат, за да спестят няколко левчета, минахме веднъж през един малък пункт на границата между Германия и Швейцария. Оказа се, че сме просрочили престоя си в Германия с един ден. В тези държави законите са неумолими, знаете. Та ни задържаха да пишем обяснения в районното няколко часа. Моите колеги – Мъжете на Честта, така си бяха изкарали акъла, че трепереха като есенни листа. Като издължили едни физиономии, отврат направо! Аз не издържах и им се скарах да вземат да се стягат, че ме излагат и мен. Полицаят ме погледна под око и леко се усмихна. Как и да е, платихме си глобите и си тръгнахме. Полицаят, който със сигурност не знаеше български, но като всеки човек на тази Земя имаше дарба да разбира от езика на мисълта, ми стисна ръката, потупа ме бащински по рамото и каза нещо на немски на колегите ми. После ми се усмихна, кимна с ръка леко шапката и си тръгна. Попитах ги какво им е казал, но те не ми преведоха. Но тъй като и аз, като човешко същество, съм надарена да чета езика на мисълта, разбрах какво им е казал. Нещо от сорта...''Това момиче се държи много по-достойно и мъжки от вас.'' Та така с тези колеги.

А, ха–ха , имаше пък един българин колега музикант, който след като свиреше вечер, изчакваше всички клиенти да си тръгнат от заведението и преглеждаше щателно пода, да не би да са паднали монети на земята. Държа да отбележа, че този човек взимаше по 7000 шв. франка заплата на месец...Мъж на Честта, дума да няма.

След време групата за която ви говорех се разпадна и аз тръгнах с друга група пак съставена от Мъже на Честта, този път към Южна Корея. Какъв беше ужасът ми, когато на излитане със самолета се обърнах назад към четиримата мъже с татуировки и кожени гащи и....всеки беше гушнал по една голяма икона пред гърдите си с пребледняло от уплаха лице))Оказа се, че и на ниския лифт, пет метра над Земята със защитни мрежи под него, не им беше комфортно, та си затваряха очите. Оказа се, че не можеха да преживеят и това, че хората ме харесваха и ми искаха автографи повече от на тях...Мъже на Честта, какво да ги правиш. После ги прибраха една вечер, та спаха в полицията, защото ходили в Сеул в кватрала с проститутките и чукали по вратите на жените с надеждата да минат гратис...Напуснах ги веднага след турнето, защото такива могъщи Мъже на Честта просто не са за мен
После се запознах с други едни музиканти – Мъже на Честта, които даваха нискочестотни музикантски съвети на моя приятел, който ми беше дошъл на гости, как се женят лесно норвежките за българи. Моят приятел беше заможен и им отвърна, че това изобщо не го интересува. После не можа цяла вечер да се начуди на тъпотията им и причудливата им липса на тактичност...Същите тези юнаци обичаха да се шегуват с норвежците, като караха буса право срещу тях и след това им показваха средни пръсти, придружено с мощни смехове и подигравки. Да не говорим, че смисъла на живота им бяха само как да вкарат жените в леглата си и как да се свържат с други български музиканти с цел – обмен на българска или норвежка ракия.

От всяка от тези групи бях набедена пред импресариата, че съм кофти човек...защото не бях като тях. Така ми тръгна и име, че съм особнячка, серт и много трудна певица. А, забравих да ви кажа, че и певиците си ги бива. Не си спомнят от предната вечер с кого са спали...И имат дрезгави гласове като на Тина Търнър, но не защото са пЕли много, ами защото са пИли много. Помня една певица дойде веднъж в заведението където работехме и с влизането в нощния клуб викна с дрезгав глас на долнопробна хиена : '' Ади бй-е-е-е, дей пиячката-а-а-а бйе-е-е!!!'' Настана дружна веселба, която аз наблюдавах от страни. Не исках да си правя труда да им оборвам груповата преценка за мен. Заминавах си и от тези Мъже на Честта. Прекалено бяха неустоими за мен и моето странно, от тяхна гледна точка, възпитание ))

Та такива ми ви работи. От тогава не ми говорете за музиканти. Тези пози дето ги правят по сцените и по клиповете са жалкото им прикритие на нищетния морален потециал и тоновете страх, които имат. За мен хората на изкуството тярбва да бъдат с чисти души, чисти тела и чисти помисли. От болни крави мляко не ща.

В името на Истината,
преживяна лично от мен,
Айа

Rara Avis : 589

Пич си ти,авторе!Знаеш как да губиш и раздаваш,затова и печелиш.Пък за сандвича.....нямам думи направо,сега тази случка с дни ще стои закотвена в главата ми.Все си мисля,че относно българина вече наистина няма какво да ме учуди и впечатли,а ето че ти пак го направи.Явно не е много трудно в тази област.Тук поне сме като неизчерпаема мина с неистински дрънкулки.Колкото и накъдето да копаеш все ще изровиш нещо изгнило и фалшиво.
Ох човек,кажи,че това не е истина за сандвича,че нещо си се объркала,понеже тогава си била болна,може пък да е бил мавританец или от Бряг на слоновата кост да речем.Или пък не е ставало дума за сандвич,а за пир в стил Франсоа Рабле и то смело гарниран с фойерверки със златен прах примерно.
Предполагам същите неща със същата правдивост могат да се кажат и за представителите на други гилдии-например тези на артистите и прочее култур-трегери.То колкото е по-високо нивото,толкова по-брутални са нещата и стила им на мислене,говорене и действие.
За да си истински музикант,композитор или творец наистина трябва да си чиста и неопетнена душа.Калта на съвремието често е огромна пречка и възпрепятства процеса на асимилиране на проблясъка.Намалява или съвсем изчезва интензивността му,вибрациите падат и започваш буквално да го изсмукваш от пръстите си.Това вече не е творчество,а насилие за такова.Истинското е безусилно,то те осенява за миг и само го материализираш.Такива са били композиторите през миналите векове,които и до днес будят възхищение и трепет.Какво усещате слушайки Веселин Стоянов или Ленард Бърнстейн?Аз лично пустота,неудовлетвореност и измама.
А великолепната тройка от Залцбург?Те ви гарантират величественост,чист душевен порив,простота,мелодия и гениалност,всичко това в едно.И още куп други неща,всички до едно верни и на място.
За да си музикант трябва да издържиш някои тестови изпитания,като това например да имаш що годе морални устои и да не пълниш театралните салони посредством секс сцени,защото само така успяваш да привличаш зрители.И по възможност поне малко да НЕ си Мишо шамара.

Rara Avis : 220

Ако е светла, музиката е най–бързия достъп до човешката душа, ако проводника е болен, става игла на спринцовка пълна с отрова, забита право в мозъка. На болни физически и психически хора, трябва да се забрани да правят изкуство. Творбите им са като плесен и развалят всичко до което се допрат. А за българските музиканти мога да кажа, че са абсолютни помияри. И гурбетчиите и тея тука на голямата сцена. За да си истински творец, трябва да имаш добродетели, иначе из под пръстите ти ще излизат криви и болни творби, като тея в блога на Лимона за псевдо изкуството.

Rara Avis : 639

patkan написа:: Ох човек,кажи,че това не е истина за сандвича,че нещо си се объркала,понеже тогава си била болна,може пък да е бил мавританец или от Бряг на слоновата кост да речем.Или пък не е ставало дума за сандвич,а за пир в стил Франсоа Рабле и то смело гарниран с фойерверки със златен прах примерно

Съжалявам да те разочаровам, Плъхче, но това е самата истина. По някое време имах чувство, че работя със завистливи и изперкали баби. По нищо не си личеше, че са същества родени с повече тестостерон от жените. Аз съм ларш човек и такива фортиции за левче - два, не мога да ги разбера нито в този, нито в следващия си живот. За мен човек, който не може да си откъсне от сърцето един лев, си е с двата крака в мизерията. И да има за известно време, неминуемо ще го загуби. Но те са първични души и не биха могли да имат това разбиране...уви!. Сега живеят като скотове, сбръчкани от страх и ужас от безпаричието. Не им се подигравам, просто наблюдавам как безпогрешно работят Всемирните Закони...

» АЗИАТЦИ ЛИ СА БЪЛГАРСКИТЕ МЪЖЕ
» ЗА БЕЗУМИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ МАМИ ОТ bgmama
» МЪЖЕ НА ЧЕСТТА
» ТЕСТ ЗА МЪЖЕ::: ( ИМА ЛИ ТЯ УМ В ГЛАВАТА)