РАЗСЪЖДЕНИЯ НА ПРИЗОРИ

Rara Avis : 706

Днес, в 4 и нещо сутринта земно време, имах Астрално Преживяване и то не беше някъде на майната си, ами тука на самата Земя. Събудих се лек като мушица. Птиците се разпели по дърветата...едва се развиделява...пълна тишина...човечеството още спи, няма кой да ти зяе на главата, да набира по шосетата...Викам си, Бог ме вика да ми говори. Направих си зеления чай, взех си любимия кристал, седнах си на мекото килимче с цвят на млада трева, Биско до мен ме гали с тая паунова опашка( той се оказа някаква смес между сибирска котка и още нещо завързано, та е извадил една опашка като марабу, да вее с нея из палатите на Аладин)...Та значи, седя си кротко като агънце, пийвам си табиетлийската от зеленото злато и си разсъждавам...За много неща.
Като първо, оценявам какъв съм късметлия. cheers

Живея сред природа, имам си форум, където мога да си пиша каквото си искам, кеф ми от женската ми половина, кеф ми от мъжката, не служа на никого, нямам шефове да ме тормозят, не членувам в никакви партии и не участвам в никакви шугави карнавали, не слугувам на ничии чужди интереси, сам съм си господар, никой не ме напада, себе си съм, мога да си сменям името и аватара всеки ден ако ща, да си пиша с пембени букви ако река, изтъпанил съм си най-дългия подпис...утре мога да го сменя с още по-дълъг...няма, шегувам се, обещавам да НЕ Laughing

...абе изобщо, никой не може да ми каже копче. Работя това, което искам, доставя ми огромно удоволствие, направих разумен ход и изкъшках всички идиоти и малоумници от живота си, за пет минути съм в боровата гора, нямам нужда от състезания и имиджи, себе си съм. Красив, грозен, чаровен, луд, нестандартен...себе си съм. Някъде по пътя съм успял да си извоювам тая свобода...Благодарен съм!
После се замислям за езо. Езо и аз сме големи приятели Wink

...обаче..питам го, защо му трябва да възнася до астрала, като и тука на Земята може да е върховно добре. Мисля си още... защо изобщо хората лудват... Хората лудват, защото не остават насаме със себе си. Когато човек остане насаме със себе си в абсолютна тишина, тогава, единствено и само тогава той може да мине през завесата на илюзията и да достигне истинското блаженство. Майтапа настрана. През деня хората биват бомбардирани с шумове, различни съмнителни и нежелани енергии... грижи... и излизат от центъра си. Колкото по-често и интензивно излизаш от центъра си, толкова вероятността да ти избуши бушона е по-сигурна. И после колкото и семинари ( и-и, аз май се превръщам в най-върлия противник на семинарите, както и на фиат абарт, естествено де) да преминеш, колкото и езо книжлета да изчетеш, колкото и мъдреци да слушаш...няма да помогне. Защо. Защото алармата ти разбива главата постоянно и те прави триизмерен, ама за лошо. Нямаш време, децата врещят, мъжа ти си търси вратовръзката, жената е в паника, че си е закачила чоропогащника на високото токче, съседа от долу се секне като за последно, кучето на тоя отсреща се изявява цяла нощ, после стопанина му подема щафетата с кангото, а ти търчиш на семинари с надеждата мадам Вакъвчиева да те светне как да привлечеш душата–близнак.
Добрите неща, стойностните неща, истинските неща идват в съзерцанието на тишината. Когато енергиите са още леки. Когато мозъците на зомбитата още са в тета състояние на сън и не могат да разбъркат и заредят негативно информационните нишки в пространството. Щото тея нишки имат способността да се пречистват през нощта. Иначе ако нямаха, нали се сещате каква гнет ше настъпи във въздуха. Смрад направо. Смрад от шумове и оплетени нишки. Обаче не, на зазоряване вуздуха отново е кристално чист. Рипнете рано, за да хванете тоя момент. Ако се почувствате добре от тоя ми съвет, изпратете ми един позитивен благодарствен импулс, аз съм се настроил да усещам само такива. За другите съм непробиваем като гранит.
Още по-добре е, ако живеете сред природа и ако можете да си позволите да бъдете сами. Тоест, ако не сте се прецакали да имате деца. Че за мен да имаш дете си е голям застой и губене на енергия. Ше кажете, ами и за теб са си давали енергията твоите родители. Да, ама аз съм бил много кротко дете. Не съм задавал въпроси като малоумен, правил съм си сам играчките и съм помагал доста в къщи. Не съм се търкалял по земята за ай-падове и скъпи одежди за абитуриентски балове...Уважавал съм всеки празник и дори за всеки имен ден на родителите ми съм им правил щедри подаръци...Един астролог на времето ми каза, че правел сметки да си направи детето лъв с асцедент лъв, че били голяма работа и най-вече били много скромни Smile

Абе с една дума съм бил детето–мечта Smile

Оня ден едно момиченце, нарочно уточнявам пола, че те май са по-тъпичките, ми зададе сто хиляди въпроса за една минута, кой от кой по-тъпи. Та си викам, индигово ще да е, м-дам...Изобщо, ако имате дете дето ви засипва с въпроси, има добър апетит, обича да нуна след обяд и има трийсет кукли барбита...язък ви за усилията.

Та по темата. Ако се събудите около четири и нещо, не се затискайте да спите. Седнете и се заслушайте в тишината. Когато Бог идва на пръсти, се чуват най-важните неща. Големи неща се казват тогава. В тези моменти се лекуваш и помъдряваш, защото успяваш да зърнеш зад булото на илюзията. Вероятността да се смееш или плачеш от блаженство след тоя диалог със себе си, са еднакво големи. Изпитана марка... Smile

))))

Rara Avis : 220

Точно когато си писал темата, около седем сутринта, усетих докато шофирам чувствата, за които говориш. От тук иде заключението, че освен човешката ти способност за телепатия, си осъзнал една важна истина, защото само тя има енергията да премине през пространството и да накара и друг да се почувства добре. За лъжата се използва по-груб материал–реклами, облъчване и други насилствени методи. Човешкият мозък е голяма работа, стига да заработи на правилните честоти. Още Венци Евтимов на времето ни казваше да правим йога между четири и пет сутринта, защото тогава енергиите са най-силни. Ти си го казал по друг начин, но всъщност е едно и също. Най–ползотворното време за сън е от десет до четири сутринта. Ако си буден по това време и правиш медитация, йога, дишане или просто съзерцание,тялото и душата се лекуват най-добре. Ако си и сред природа, ефектът се умножава много.

Rara Avis : 589

Същото е и според Аюрведа-във времето,което описваш преобладава доша "вата",което предполага движение,активност,новаторство.Не само във физическо,но и в ментално отношение.Ето защо трябва да се става по това време,а не в 10 ч.Което обяснява парадокса защо след ранното ставане се чувстваме бодри и отпочинали,а след късното ставане се чувстваме като трупове.Докато на пръв поглед би трябвало да е точно обратното.Но рядко пъти това,което виждаш е това,което е.След чести купони с "руска баня" няма как да ставаш според мандалата на тридоша.

Rara Avis : 589

Забравих само да спомена нещо-всъщност по този начин дрвените мъдреци ришите са добивали знания.Не с ходене по университети и ашрами,не с клякане пред чужди авторитети,а именно по този фин начин.То и друг няма де-всичко останало е копиране на нещо вече известно.Новото се дава на чисти души,които с готовност и безплатно ще го предоставят на човечеството.Чета новата тема на Пиранята и си мисля как ли съвременните i-pod дегенерати ще добият по този начин важни знания със замъгленото си от "мега яки и хипер размазващи" преживявания съзнание.
Това е наистина много особено състояние на сетивата ни и по това време наистина може да ни се даде или каже нещо.Така че ако се събудите по това време не от простатата или от желанието да полазите спящите до вас се вслушайте внимателно-може пък да ударите шестица в преносния смисъл.

Rara Avis : 639

patkan написа:: ...Така че ако се събудите по това време не от простатата или от желанието да полазите спящите до вас се вслушайте внимателно-може пък да ударите шестица в преносния смисъл.

Една от мечтите ми е да си направя тераса, която да гледа към изгрева и да посрещам всяка сутрин лятното слънце, пийвайки си качествен зелен чай с жасмин, подсладен с онзи мед, за който споменавам в онази ми статия... Честно, веднъж, още живеех в апартамента ми с гледка към Витоша и както си отпивах от зеленото злато, загледана в планината, кълна се... в един миг усетих, че се сливам с Бог... Чувството е П-О-Т-Р-Е-С-А-В-А-Щ-О!!!!!!!!!! Усетих невъобразим покой, мир и мъдрост ведно и усетих цялата тъпа заблуда, в която живеем. ТОЙ беше гигантично Голям...Спря ми дъхът...Нямам думи да го опиша, но за миг Го зърнах! Следващият път, когато Го зърнах беше, когато минавах планините над фиордите в Норвегия...Пак се задъхах...Грандиозността на Бог не може да се опише. Тя се усеща само за миг, защото в този наш свят, с тези ограничени сетива, които имаме, бихме изтрещели като претоварени електрически крушки от това Чувство. Не ни е дадено да разберем цялата Му същност. Прекалено сме малки в това три-ди още...Но дай Боже един ден да имаме капацитета да го видим за по-дълго...ако пък е вечно...У-у-хаха-а!!!