те–ЕСНАФИ-те

Rara Avis : 706

Има едни хора, дето редиците са им безчетни. Легиони направо. На където и да погледнеш, няма отърване, като рояци скорци са покрили земята. Тези хора представляват 95 процента, ако не и повече от населението на тая Земя. Мога честно да ви призная, че те са ми '' любимците''. Направо, ако ме питате коя прослойка повече понасям – злодеите или тях, не съм сигурен, ама май ще предпочета злодеите. Кои са тези хора, Дами и Господа, които така дразнят сетивата ми и ме карат да ги избягвам като черната чума?...Това са еснафите. Леле, като надуша еснафа, ми иде да се преместя в друга галактика и то ако може да е паралелна, че да не се срещнем нивга вече. Да си се разминаваме като при двупосочното движение, докле свят светува.
Мога да кажа, че един бавноразвиващ се човек ми е много по на сърце, отколкото тоя самодоволен, нахален и безвкусен простак–еснафа.

Кои са характерните качества на тая многолюдна прослойка... Това са тея хора, дето си треперят над дечицата, дето си правят салатката с ракийката вечер пред телевизора и гледат в захлас тъпите комици, па ги намират и за смешни. Това са тея хора, дето си подреждат домеца под калъп. В спалнята –легло, две нощни шкафчета и гардероП, в хола–диван, два фотьойла, две табуретки, шкаф, отгоре телевизор и задължителна секция с набор от книги, дето са ги видели у съседа и т.н., сещате се. Дето весят по стените евтини натюрморди с езерца с две чапли, полюлей с перка, да вее и изобщо ДА!..Всъщност, е точно тоя тип сардини попадат най-лесно под матрицата. Дето живота им се свежда до раждане на децата, сватба, раждане на внуците, прищъпулници, кръщенета, после на дневен ред препускането с канчетата за храната на внученцата... Бе тея внуци, тея внуци...Някаква безумна радост, че внучето ти носи 25 процента от тебе. Я има и толко, я нема. Зор зор, като се вкопчат в тях и като едни полумъртви задъхани катъри, препускат по цял ден с лъжичката, в малоумно благоговение, да бъдат възнаградени с късмета Устата–Сезам на Внучето–Идол да се отвори, а не щеш ли, после Внучето–Идол за ''благодарност'' ги ритва по артритните кокалчета. Защо все така иронично се получва, че тея внучета най-често имат потенциал на зелена еуглена. Имаше една баба, минаваше всеки ден разстоянието от Младост до Люлин, да чисти апартамента на дъщеря си и да готви за внучето. Направо изглеждаше като разпердушинена орлица след ръкопашен бой... като един безмозъчен комунист по време на съботник, само дето тея съботници при нея бяха всеки ден. Няма да издам каква стана тая внучица след време, само ще загатна, че...абе язък им за усилията.

Еснафите...тея толкова тясно скроени дребнинки – два, два и половина санта в гръдния кош, с мироглед между човека–фуния и оня с двата милиметра. Мисля си, от глобална гледна точка, какво допринася една такава двусантиметрова дребнинка за Еволюцията. Сега тука някой езо веднага ще ме обяви за...чакай да се сетя...как ме бяха кръстили..а-а-а сетих се! Терррорист! У-у бре...

Обаче аз от възгледите си не се отмятам. За мен еснафите са проводниците на матрицата. Всъщност, те са нейните Създатели, м-дам...Матрицата не създаде еснафите. Еснафите създадоха матрицата. Бездарниците, които боядисват света в сиво и тъмно кафяво, тук таме бордо, но в неговите най-неприятни оттенъци. Дето умрат да си четат малоумните вестници и да си слушат малоумните новини. Дето чакат на опашка пред кабинета на джипи-то, да им измери вечното високо кръвно, понеже са достатъчно чревоугодни и безволеви, да си ядат непрестанните запръжки и яхнии с глетав бял хляб...Тези, които с лека ръка могат да унищожат всичко, което смятат, че застрашава техните дребни възгледи или собствената им кожа...Тези, които не търпят никакво развитие. Дето минават през живота с едни и същи лафове, с един и същ стил дрехи, дето ходят на църква, защото така е прието, а не защото имат и бегла представа що е това нещо вярата.. И забелязали ли сте, колко държат и милеят за поколението си. Колко държат да се възпроизведат, как треперят над децата и внуците си...Какъв абсурд, а?.. И после падат от клоните им същите круши, досущ като тях, с два санта обоняние и два санта широчина на мирогледа и тая верига няма край...А най-великите хора, абсурдно, но обикновено не създават поколение. Те отдават целия си живот е за тея двусантиметрови търтеи, които и до края не могат да кажат дори на ум едно просто Благодаря... Ех тея абсурди...Нали ви казвам, живеем в абсурдна реалност. Всичко е обърнато надолу с главата. За разлика от света на животните, където има логика в естествения подбор и оцеляват тези, дето най трябва да оцелеят, в света на хората оцеляват тези, дето най не трябва да оцелеят...В света на хората, тези, които най не струват, най смятат, че си струват да се продължат...

Оня ден наблюдавам едни дву-санто-мирогледни, как ше си изпотрошат краката кой да люлее Великите Наследници. А Наследниците–едни такива недопустимо разлигавени малки демончета, направляваха с огромна важност баба и деди, кой кого да люлее. Е затворих балконската врата. Не можах да изтърпя... Тея световни грижи за продължение на зелената еуглена ми идват малко множко.

Rara Avis : 220

Много се "радвам" и аз , когато съм обграден от еснафи...всеки ден се гмуркам в океан от еснафщина, без шнорхел, само че, и се пробвам колко мога да издържа без въздух( въздух = доброжелателност, възпитание, добро отношение). Тря'а си призная, че мога да си задържа дъха доста, ама ми се налага често да гълтам помия и тогава започвам да повръщам здраво--- аз съм за това помията да си стои в помийните ями.
Забелязал съм, че помия излиза от тези хора, които сутрин най-често биват забелязвани на прибежки да носят кафенце с едната ръка ,а от другата да придимява цигарка. Всичко това е съпроводено с заставане в специфична стойка - за жените е леко кръстосване на краката, ръцете също, лявата ръка хоризонтално стиска немощно пласмаската с кафенце, а дясна горе близо до устата държи цигарка та устата жадно да смуче. Погледа е от полузаспал до напълно задремал тип " Глей ква съм уфсъ" или в най добрия случай леко буден с елементи на бодрост, тип " Важна съм, ейййййй!"
При мъжете стойката е също дебилна ...оттам лъха все така малоумие, но са характерни малко по други маниери-наблюдава се лудо бъркане с бъркалка, агресивно храчене и плюване по земята, оглеждане и характеризиране на всяка жена, която им попадне в полезрението - вулгарен подбор на изразни средства.
Такива хора ми взимат въздуха...и по някога буквално ... е бас давам ,че никой не иска да присъства на такава сцена от към страната на пушачите....

Rara Avis : 589

Сигурно сте забелязали в природата,че колкото нещо е по-близо до края си,толкова повече се възпроизвежда.Вижте многобройните издънки край дънера на старо дърво,което скоро ще изсъхне например.Това разбира се е мъдър ход на Твореца,с който се цели запазване на вида.
Така че по безумното размножаване ще ги разпознаете.Явно човечеството стремглаво се е втурнало към края си.