ЗА СТАРИТЕ, ЗА МЛАДИТЕ ДУШИ И ЗАЩО БЪЛГАРИЯ Е КАРМИЧНА ДУПКА

Rara Avis : 639

Сигурно почти всички, които се теглите от духовното сте чували, че България е кармична дупка. Аз също съм го чувала, но днес ОСЪЗНАХ, защо наистина e така.
Влизам в един магазин, да си купя зелен чай. Продавачката – нищо общо с онази ледена кралицо-продавачка, дето ме Госпожосва с надменност. Мила, изслушваща, спокойна и любезна в най-хубавия смисъл на думата 'любезна'. Заговорихме се и от дума на дума, тя ми сподели, че била на море и за нейно огромно щастие, стаята ѝ гледала точно към изгряващото слънце от самото море и тя ставала всяка сутрин, за да посреща красотата на изгрева. Всички, които били с нея, а те били голяма компания, я нарекли ''луда'', защото ставала толкова рано, вместо да спи до обяд, реанимирайки като тях след поредния нощен запой. Наострих още повече уши, защото духовния ѝ потенциал започна да ме впечатлява. Аз я подкрепих и се заговорихме за българите като цяло. Тя на няколко пъти употреби думата ''бездушие''...
Сподели ми още, че когато отива в чужбина и наблюдава хората ѝ прави впечатление, че онези там имат ЛИЦА, а че българите...и тук остана на многоточието. Но това, което искаше да каже беше съвсем ясно за мен. Тя каза:
– Българите са толкова бездушни, обръщат внимание на толкова глупави и неважни неща... – аз я успокоих, че виждам, че е много нежна и специална Душа. Очите ѝ още от началото на разговора бяха започнали да се пълнят със сълзи. Знам защо се разплака...Защото се усети приета и разбрана...усети, че не е сама в този необятен Космос. Сълзите ѝ течаха, зарази и мен...Срещата на две Души е нещо толкова то-о-о-лкова трогателно. Срещата на две Души е от Космическо значение. Когато две Души се чуват, цялата Вселена ликува, защото ТОВА Е ИСТИНАТА. За тези, които казват, че няма Истина, аз им казвам НЕ! Това е Истина!...От краткия ни разговор с тази жена, аз разбрах, че където и да си роден, Истината на Душата, нейната откровеност и нежност са скъпоценни, не, безценни. Днес наистина срещнах един Земен Ангел. На излизане от магазина, не направила и десет крачки, ме озари това Осъзнаване, защо България е тежка кармична дупка.

Защото това е място, където идват най-младите, още непрогледнали Души. Поради тези причини, тук така се вихри чалгата, водим като народ класацията в пушенето, хората са толкова бездуховни, мракобесни, затворени, непроницателни, зли, глупави, завистливи и неинтелигентни. Това са все характеристики на младите Души. За това и българите толкова много ходят на църква. Защото изобщо не разбират истинската вяра, а я търсят само на определени места. За това имат толкова много нужда от тези помощни патерици – църквите, защото не знаят как да проведат разговор с Бога извън тези сгради. За това за българите вяра означава само и единствено, да се помолиш за себе си и за близките си, защото младата Душа е изключително егоистична...и жестока...

Кои са тези – духовните, които все пак идват на тази изключително тежка за живеене територия, защото има и такива. Рядко, но има. Това са старите Души, които идвайки на тази толкова трудна за човешки взаимоотношения територия – България, вземат последния, най-тежкия изпит, своето Последно Причастие. Не случайно Дънов е казвал, че идва за последен път на Земята. Тук, на тази малка територия, наречена България се противопоставят двете крайни Сили, в техния най-концентриран вид. Къде, ако не тук, в тази жестока държава, пълна с толкова много зло, Старата Душа не би поела последния, най-тежкия залък, за да заслужи Голямата Наградата след това...

И не тези, които Ом-кат и ходят на лекции и духовни семинари...Не тези са Истински Духовните. Истински Духовните хора – тези, най-старите Души, са тези, които като тази жена, плачат, защото страдат заради бездушността, заради това, че хората не виждат онези красиви, понякога тъй дребни и незабележими, но толкова важни неща... Хората със стари Души имат Сърца да разговарят с безкрая, с една калинка, с едно пиле, с едно листо... Старите Души изпитват истинското СЪСТРАДАНИЕ, защото имат дарбата да усещат чуждата болка и Голямото Сърце, да я утешат...Старите души са толкова нежни и крехки, че можеш да ги прекършиш с една лоша дума, но и толкова Силни, че да се изправят и да удвоят благородството си...Някои са кротки като тази жена, която се спря на многоточието и преглътна точно какво мисли за лицата на българите, други изваждат меча на Правдата и казват точно каквото мислят, сечейки многобройните глави на злото, трети спускат от горе иновациите за човечеството...Всеки Войн на Светлината е отреден с негово уникално и важно предназначение. И странно защо...и странно защо, никой от тях не иска да живее в Имения, като дребнооката и лукава Силвина Белопойчева...И странно защо, те никога не са приети и подкрепени като същата тази Силвина... и странно защо, никой на тях не се възхищава и всички ги смятат за луди...Имаш ли кристално сърце, човеко, ти, който четеш сега това, да усетиш Истината зад моите думи...