Сигурно няма човек, който да не си е задал въпроса, има ли Възмездие. Сигурно сте виждали много несправедливости в живота, които като че ли не получават справедливо възмездие и сте си казвали с негодувание: ''Къде блее тоя Господ!''
Ние хората сме скроени така, че не можем да видим цялата картина от пъзела. Винаги ни се разкрива само малка част от него и нямаме възможност да видим, как всичко под конец си идва на мястото. Гледате ги крали, крали де кого сварили и като да им няма нищо, и като да ги нищо не спохожда. Глупавки сме ние хората, ако си мислим, че Него можем да го надхитрим и че нечие безобразие ще бъде подминато гратис.
В природата, в Космоса, навсякъде накъдето се обърнете, съществува баланс или битка за възстановяването на тоя баланс, иначе Вселената би се мигом разпаднала. Ние хората сме също част от този баланс. Къде се намира този баланс у нас, човеците? Ами в Съвестта. Всички ние, без изключение, имаме Съвест. Дори и тези от нас, които си мислим, че нямат, пак я имат. Може умът им да е болен, да я притъпява умишлено, но я имат. Тя е тази, която идва като Първата Темида, за да ги държи в постоянно и изтощително високо нервно напрежение, и да ги кара да опасват високите дувари с охрани около къщята си.
Какво се получава, когато човек със здрав разум вземе, та сгреши. Всичко му се връща много бързо, понякога, почти на момента. Тези, на които им се връща бързо, коригират подсъзнателно този баланс, като режисират нещата така, че да платят на кръчмаря на момента, за да уравновесят хармонията на равновесните сили, което от своя страна ги прави късметлиите. Те никога не разсърдват Хармонията.
Какво става обаче с онези, които вършат гадости и погледнато отстрани, сякаш нищо не ги застига. Защо казват, че ''Бог забавя, но не забравя''. Хората, които вършат престъпления, предизвикват огромен дисбаланс във Вселенско равновесие и затова, за да си възвърне необходимия баланс, Вселената отсъжда наказание тип – 'Лавина'. Бавно, бавно, расте, расте...но като те удари...Наказанието нарочно изчаква, защото има нужда да набере равна по големина противодействена сила. Изисква се наистина голямо светлинно шоу, за да се разцепи дългогодишния мрак. И шамарът на Господаря на Вселената, като добрия дядо Коледа, никога не пропуска да донесе подаръците кой за колкото е слушкАл. Освен това самото живеене в напрежение също не е за подценяване, но това са само малките джуджета на дядо Коледа – първи наказателен отряд, защото следва продължение и там вече не са джуджета.
Всички онези, които са прегрешили в тоя си живот, ама с тея гадните, долните, умишлените прегрешения, смятам, че са страшно глупави, защото се мислят за недосегаеми. Колкото се мислят за по-недосегаеми, толкова по-голяма брадва им се точи. Никой не е по-велик от Тоя, дето гледа от горе. А пък за наше човешко щастие или нещастие, винаги сме във фокуса на Неговия Обектив, дори и когато си чистим с конеца междузъбието. Няма и една малка част от секундата, в която някой да му излезе от полезрението. Във всеки атом от тоя необятен Космос, има по два чифта зорки очи, които си записват всичко в една голяма тетрадка.
И вилите им, и къщите им, и милионите им, и жестокостите им...всички данни отдавна са получени Горе, обработени са щателно и менюто включва въз кисели, горчиви и пресолени цени.
************************
Това е по истински случай, разказан ми от очевидец.
Имало един хитър селянин, дето се мислел за първокласен тарикат. Полакомил се той и взел, та откраднал козлето на съседа, и за да не го издаде като блее, му резнал невинното гръклянце. Жена му била бремена и години след като родила се оказало, че дъщеря им не може да говори, а само издавала звуци като на козле. Понякога наказанията не идват на нас, а на тези, които са ни най-скъпи...затуй, бъдете много внимателни какви ги вършите!