i ! Форумът на Новото Време Ви Казва – Bonis nocet, qui malis parcit ! i


 
PortalИндексКалендарГалерияВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиВходРегистрирайте се
Търсене
 
 

Display results as :
 
Rechercher Advanced Search
Keywords
силвина белопойчева изворски
Latest topics
Декември 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      
КалендарКалендар

Share | 
 

 И ТАКА, ДОЙДЕ ДЕНЯТ, В КОЙТО ДВЕТЕ ДЕЦА...

Go down 
АвторСъобщение
Aia¸.•*✿

avatar

Rara Avis : 639

ПисанеЗаглавие: И ТАКА, ДОЙДЕ ДЕНЯТ, В КОЙТО ДВЕТЕ ДЕЦА...   Пет Ное 01, 2013 10:23 am



Това беше деветото местене на двете деца. За седем години, те се бяха преместили с цялата покъщнина цели осем пъти. За тези години, някои хора не си бяха преместили дори едната табуретка от обичайното ѝ място...и може би за това тези хора бяха толкова много остарели...Рутината да намираш табуретката на вечното ѝ място е доста съсипваща...
Рабира се, всичко в живота беше право на избор и децата бяха търсили дълго време да намерят своето място под слънцето. Бяха гледали толкова много къщи, с надеждата един ден да имат и те свое място, което да обичат, в близост до майката – Природа.
Не им беше никак лесно, защото нямаха нито един роднина, който да ги приюти, да им помогне, да им даде подслон, да им каже една добра дума и по този начин да ги облекчи от непрекъснатия живот под наем. Имаше една жена...една жена, която момчето никога нямаше да забрави. Заради тази жена, той беше дал пари за наеми, колкото да построи две къщи...но...така става винаги, когато човек живее в страхове и паранои...за да не изгубиш четирите стени...един ден завинаги изгубваш близките си.

Двете деца стояха прегърнати в двора и гледаха къщата. Къщата, която момчето беше строило само, както само един Истински Мъж трябва да прави. Не да се нанася на готово, а сам да премести всяка тухла, всяка греда...със собствените си ръце...
До тях стоеше твърде доволен техния котарак Бискит и оглеждаше с котешко любопитство дърветата. Набелязваше удобните места, където ще се катери на воля. Боровете пред къщата бяха щастливи, че къщата не я купи онзи долен ловец, за да ги окастри, разхождайки се наоколо с ловджийската пушка и смешната униформа, които го караха да се чувства як ''мъж'', защото без тях нямаше как, прекалено беше нищожен...

Децата бяха избрали почтено разстояние от столицата, но и достатъчно близко, ако рекат да отидат на концерт на Стинг, да кажем. Бяха проявили достатъчно мъдрост, за да се изтеглят на достатъчно разстояние от каменния град и да слизат само, за да използват някои добрини, направени от матрицата.
Децата бяха победили матрицата и щяха да я използват само за тяхно удобство, защото матрицата има и добри страни, но условието е, да не се дадеш да попаднеш в капана ѝ...А децата бяха много чели и бяха станали умни...

Птиците на Айа летяха около хранилката. Бяха толкова много, цели ята. Имаше вкусна храна за тях и те не можеха да се нарадват на падналото Добро от Небето. Мълвата за падналото от Небето Добро се беше разнесла из цялата гора. Въздухът беше чист като кристал и се чуваше свистенето от птичите крилца...Старата и неугасваща Любов на момичето – нейните мили пернати приятели...Сега пак щеше да може да се включва в онзи небесен Контакт, който толкова я захранваше, докато ги гледа как се гонят около хранилката и кълват фъстъците и семките, хванати здраво с ноктите на крачката им.

Децата бяха забравили гледката на звездното небе, но сега щяха да си припомнят отново всичко. Светулките, огъня, миризмата на сухи дърва...забравеното детство...

Те заслужаваха всичко това... толкова дълго бяха копнели, борили и страдали, за да се върнат към Свободата на Земята...Към свободата на Небето, към пролетните поляни обсипани с мащерка, към червените шипкови храсти...Усещаха, че се връщат на точното място, просто бяха направили онзи дълъг завой през каменните градове, през студените очи на градските жители, но който завой ги беше направил мъдри, за да оценят истински стойностните неща – Природата и парчето свободна и тиха Земя под краката им...

Дали това беше последното им преместване, никое от двете деца не можеше да знае, но това, което знаеха със сигурност беше, че бяха тръгнали по истинската пътека на Светлината и че човек се връща към доброто тогава и само тогава, когато се завърне към забравения природен рай...

Щяха да пишат във Форума... щяха...но за сега искаха за известно време да се порадват на извоюваната най-после Свобода...На тяхната земя, на техния дом, на техните дървета, на техните птици...имаха нужда да им отдадат... нужното... Внимание...

Благодарим на Вселената за всички невероятни Съвпадения и Знаци, които ни отведоха към нашата Мечта!cheers cheers 

I love youПиранята и АйаI love you

_________________
Светът иска лицемерие...тогава не съм съгласна със света! Можеш да си позволиш лукса да казваш Истината, само ако притежаваш Силата да останеш сам. И тогава настъпва най-голямото Чудо...Ставаш приятел с Вселената. За голям късмет, Тя притежава Интелигентността да те разбере Very Happy  
Върнете се в началото Go down
 
И ТАКА, ДОЙДЕ ДЕНЯТ, В КОЙТО ДВЕТЕ ДЕЦА...
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
i ! Форумът на Новото Време Ви Казва – Bonis nocet, qui malis parcit ! i :: *** :: Форумът на Новото Време – натисни ТУК!-
Идете на: