i ! Форумът на Новото Време Ви Казва – Bonis nocet, qui malis parcit ! i


 
PortalИндексКалендарГалерияВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиВходРегистрирайте се
Търсене
 
 

Display results as :
 
Rechercher Advanced Search
Keywords
изворски силвина белопойчева
Latest topics
Август 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
КалендарКалендар

Share | 
 

 ЗАЩО ЕДИН ДЕН СПРЯХ ДА ПЕЯ...

Go down 
АвторСъобщение
Aia¸.•*✿

avatar

Rara Avis : 639

ПисанеЗаглавие: ЗАЩО ЕДИН ДЕН СПРЯХ ДА ПЕЯ...   Нед Ное 24, 2013 12:34 pm

Искам да ви разкажа моята история за това как станах певица и защо един ден замлъкнах...

Била съм в осми клас, това не си го спомням, но леля ми ми го припомни, след като за първи път ме гледа на сцената. Била ме попитала каква искам да стана, аз съм отвърнала – певица. Тя се изсмяла и ме попитала : Кой ти е казал, че имаш глас? Аз съм отвърнала: Аз...

Понякога в живота на човека се случват странни обрати, почти жестоки обрати, които имат за цел да го поставят на Неговата Пътека. Да го насочат към точното му предназначение. Цената е много висока, но това е живота, всичко си има цена.

Случката, която ме стимулира да стана певица, беше един любовен триъгълник, в който безотговорно се бях замесила. Един мой колега, имаше приятелка певица. Знаете името ѝ, но не ми се ще да го споменавам, не защото ме е страх, а защото това е пордробност без значение. Та той, въпреки че беше гадже с нея, влезе в моя живот и най-странното е, че въпреки че съм с много силни морални устои и не обичам лъжата, не можах да му устоя. Той беше толкова каризматичен...лека му пръст...че беше същински магьосник. Като влезеше вечер в хола, ставаше светло като ден. Когато ми се обаждаше по телефона и казваше: Тоя най-хубавия ти се обажда...и аз застивах на слушалката...И така, това не мога да го отрека, аз се замесих в много гадни и двулични отношения. Заминахме за чужбина всички заедно - балета и тя. Там тя разбра за връзката ми с нейния приятел, точно когато му казвах, че повече не мога да живея с тази лъжа и че искам да се върна за България, и подкрепена от нейното семейство, което беше също с нея и работеше за нея, ме върнаха с най-първия възможен полет за България.

И тук моето лъвско сърце се обади. Реших да ѝ натрия носа и да ѝ докажа, че ще я задмина като певица, въпреки че нямах мама и тати – връзкари. Защото, въпреки че не бях права за тази гадна и подла интрига, нейната реакция, клетвите, омразата, обидите, пожеланията да умра, които отправяше към мен, до моя полет за Бг, бяха толкова гадни, толкова демонични и жестоки, че накрая се освободих съвсем от чувството си за вина, виждайки каква злобна и жестока природа имаше тя. Когато аз губя, губя достойно и благородно. Нейната реакция доказа, че тя е твърде нищетна.

И така, върнах се в Бг и още на следващия ден започнах да пея с единствения учител, който имах наблизо – моят касетофон. Желанието ми да се докажа беше толкова силно, че съм ставала в три през нощта, за да опитам някакава извивка на песен, която не ми се получаваше и не ми даваше сън, докато не я направя.

И ето тук започва намесата на Бог. Неговата намеса, която идва явно тогава, когато си стъпил на Своята Пътека. Хора, от решението ми да пея, до първия ми сериозен договор, ме деляха само ДВА МЕСЕЦА. На който певец да съм споделила това, всеки казва, че съм имала голям късмет. Аз не мисля, че това е късмет. Това е просто доказателство, че влизаш през Твоята Врата и тогава започва такава уникална подкрепа от Небето, такива съвпадения, такива синхроничности, че направо ти се завива свят. И знаете ли, не само получих договор, ами ако щете ми вярвайте, собственика на заведението дойде лично в къщи, дойде ми лично на крака, пуснах му мой запис и той каза едно голямо ДА. След няколко дена дойде отново до нас, лично ми взе куфарите, натовари ги на мерцедеса си и ми ги остави в  Гърция, точно до леглото ми. Държа да отбележа, че по никакъв начин не ме е пожелал, като жена. Имаше си семейство и много държеше на него. И знаете ли още какво? По принцип в Гърция има консумация. Певиците задължително отиват да пият с някой клиент, който ги е харесал и ги е поканил на масата. Тази практика я има и в Италия. Консумацията е просто задължителна, за да привлича клиентите. На мен....на мен ми беше забранено да се застоявам дори за една минута в заведението, след като съм си изпяла песните. После веднага си тръгвах. Изпявах си четирите песни и си тръгвах на момента. И на всичко отгоре ми се даваха за тези четири песни доста големи пари.
От там започна и моята драма, защото балета, който танцуваше на моите песни, бяха мои съученички от балетното училище, които взимаха много по-малко пари от мен. Завистта им беше ужасна...непоносима...А живеехме в един голям апартамент всички заедно. Направо са искали да ме разкъсат. Българската злоба и завист е толкова голяма, че ако си сам, както бях аз, много трудно можеш да издържиш. Аз споделих на собственика за този проблем и той веднага ми нае хотел. Толкова ме харесваше като изпълнителка. Но злобата на моите дружки от балетното не угасна, дори напротив, утрои се, заради специалните неща, които се правеха за мен.
Разбирах се само с едно момиче от балета – най-нормалното и какво мислите стана? Тя имаше малко дете, за което много тъгуваше и много искаше да си се върне в Бг. Един ден, малко преди да си тръгне, ми каза, че в нейния блок живее шефа на една много известна сред музикантските среди българска група, която работи само в чужбина и то само по луксозните хотели в Швейцария и че те са ѝ споделили, че сменят едната певица. Това бяха същите хора, чиято къща бях видяла в онова затънтено селце на 40 км от София преди 6 години. Същото селце, където си помечтах за миг, да работя един ден с тях...От тук става още по-абсурдно. Тя се връща в България и им казва за мен. Правят връзка с моя приятел, той отива да им занесе видео материала и мига, в който им го подава, ме показват по телевизията. Шефът на групата казва: Чакай чакай, това момиче има визия и глас...и моят приятел му отвръща: Е това е същото момиче, чиито материали ви нося............Благословено, а?Smile...

Обичах сцената, обичах миризмата на скъпите питиета, пури и парфюми. За тези пет години, в които работих с тази група, се нагледах на истинския световен хай лайф. Каквито и да са – фалшиви, лицемерни, алчни...те бяха мои учители за истинските изискани обноски и не мога да отрека, че пълнеха душата ми, като ги наблюдавах. Видях най-високите общества и тези хора тичаха при нас, да ни питат от къде сме, защото групата беше наистина добра. И като прибавите моята балетна позиция, танцуване, артистичност и лудичко поведение, наистина успявахме да ги заинтригуваме.

Когато групата се разби накрая, след това работих с още четири групи. За съжаление, навсякъде отношенията бяха едни и същи. Злоба, неуважение, омаловажаване, простащина, и много...много тонове със завист. Единственото спасение беше, да си хвана някой музикант за гадже и да направя тандем с него, около който да закръжат другите, но за съжаление манталитета на музикантите е абсолютно неприемлив за мен. И като прибавите, че не съм подлизурка, хамелеон и продажна душица, която е готова да се хвърли на първия мъжки креват след поредната ракия или каквото и ще да е там, като прибавите, че не си трая, като видя лошо отношение към мен...Изобщо, оказа се, че с моите колеги далеч по-често ми се налагаше да водя войни, отколкото да пея...Както и да е, издържах някакси. Имало е турнета, след които като съм се върнела, съм била толкова изчерпана от към сили, че първите две седмици съм ги минавала легнала на легло, за да се възстановя от тая пуста българска злоба и завист.

А чужденците, напук на българите, ме обожаваха. Правили са ми такива подаръци, такива комплименти, такива жестове, че колегите ми направо...


Помня, собственика на ''Порше'' излезе веднъж на дансинга и на цялото заведение заяви: Боже, как може да не харесаш тези крака!?..
Помня онзи испански граф, който всяка вечер идваше в заведението и сядаше до мен на сцената и там си стоеше с часове. Оказа се и много известен художник – модернист, та накрая, преди да си тръгне, дойде на нашата маса, седна срещу мен и ми нарисува някаква луда картина, подписа се и ми я даде, след което ме целуна...Неговата приятелка ми каза да пазя картината, защото той много рядко прави този жест и че един ден това ще струва доста пари, напръска я с парфюма си и ми го подари. Испанският граф стана, обърна се към моите колеги, посочи ме и каза : '' Истинска жена на Изкуството"...
Помня онези руснаци, които изсипаха в х-л Шератон 1000 долара върху мен в мига, в който излязох на сцената...
Помня Лили Иванова, която гостуваше на собственика на заведението в което пеех...Миг след като запях, тя се приближи енергично към него през масата и започна да го разпитва за мен. После ми изпрати една картичка с автограф и двете си махнахме в далечината. След два дена дойде на бара и ми каза, че идва специално заради мен, да ми каже колко съм талантлива. Говорихме си повече от половин час. Мога да ви уверя, че е много земен и откровен човек...
Помня онзи мъж, който ми подари цяла кошница с цветя и даде около триста лева за тези цветя, след което не ми поиска дори номера на телефона, а само повтаряше, че си нямам на представа какво съм направила за него тази вечер...
Помня зяпналите лица на корейците, които ми казаха, че в мен има магия...че имам способност да хипнотизирам публиката...
Помня как не можех да сляза от сцената по половин час от скупчените около мен корейци, които чакаха автографи от мен...Как децата ми подаряваха любимите си играчки...
Помня онова корейско момиче, което ми подари златно прасенце и ми целуна ръката...
Помня онзи мъж, който след като ме гледа на сцената, ме дръпна на страна и започна да ми се кара... Помня как си изкарах акъла и се питах, защо така ме напада...Това беше неговият нестандартен начин да ми каже, че съм родена за сцената и че получавам тотална забрана от него, да слизам от нея. Помня как ми каза, че трябва дори да спя на сцената и там да умра...
Помня плачещите англичани, които ми казваха, че имам способността да разплаквам...
Помня онова английско семейство, което като разбра, че съм болна, ми донесе компот от тяхната градина в Кипър, за да се излекувам и да пея по-скоро...
Помня как на тръгване от хотела в Кипър, менажерите тичаха след мен и викаха по коридора, никога да не забравям, че имам голям талант...
Помня как накарах една руска група да скача на дансинга и да вика ''Вива Булгария!''
Помня онзи рецепционост, който ми сподели, че книгата на хотела за похвали и оплаквания, била изпълнена с похвали за мен и че англичаните искат да си сихронизират почивките в Кипър така, че да съвпадат с моите участия...

Помня, че това беше мястото, където най-накрая не устоях, предадох се, и се отказах от този талант, с който Бог ме е дарил...Въпреки че гостите много ме харесваха, хората с които работех, целия персонал, жените им, които бяха дошли само и само да си пазят мъжете, наглостта им да се месят в бизнеса на групата...омразата на всички мъже, които не можаха да ме имат...Самотата ми и цялата омраза насочена към мен...Там, в Кипър, аз се отказах....Погребах таланта си за дълго време...Знаете ли, аз нямам страхотен глас. Нямам глас като на Марая Кери, но Душата, която влагам, посланието, което давам на хората, всички останали умения, които имам...в комплект, ме правят.. незабравима. И ги погребах, заради злобата и завистта на българите.

Вчера гледах Гласът на България. Гледах участниците...гледах ги...и за първи път си спомних за това толкова  ценно нещо в мен, от което се отказах заради завистниците. Спомних си...и дали заради боровете, които влизат в прозореца ми, дали заради това, че за първи път съм на своя територия, на своята Земя...и ми се дощя за първи път от толкова много години, да се върна на сцената...на тази сцена, за която толкова много хора ми казаха, че съм родена...И се помолих от цялото си сърце, да бъда овъзмездена заради тази несправедливост, която беше проявена към мен...

Работила съм с почти всички наши известни изпълнители. Наблюдавала съм поведението им, характерите им... Мога съвсем категорично да ви уверя, че в България успяват само и единствено хора с груби души. Ако в България проявиш неблагоразумието да покажеш нещо различно от това грубо поведение, рискуваш да попаднеш под жестоките и сплотени нападки на българските догвилци. Българите не обичат хора с нежни души, защото тук цари масова грубост и омраза към истински ценното. Ако освен нежната душа имаш и талант, задължително ще се съюзят срещу теб и ще им станеш враг номер едно. В чужбина, странно защо, нежната душа много се цени. Там да покажеш, че страдаш, че ти е мъчно, че си уязвим, привлича веднага съпричастност, приемане и прегръдка...

Незнам какво ще стане с моето възродено желание... Точно сега е моментът да разберем кой е по-силен – Догвил или Бог.

Вие, които ще ми пожелаете сега, след прочитането на това, да ми се сбъдне това желание да бъда овъзмездена по някакъв начин за всички мъки, предателства, спънки и омраза, през която преминах и ми пожелаете отново да започна да давам тази ценна Енергия на Душата, която притежавам – да отварям и лекувам човешките сърца...Благодаря ви!

Вие, които ще изпитате завист дори само след прочитането на това мое откровение, бих казала...Не палете свещи и не молете Бог, защото вие сте догвилците, които спъват доброто и прогреса.

Незнам...Единственото, което знам със сигурност е, че нещо в мен се събуди след дългогодишната забрава. Нашата пътека, ако наистина е Нашата Пътека, рано или късно пак ни връща да стъпим на нея...

Пожелайте ми нещо хубаво... Наистина го заслужавам.

_________________
Светът иска лицемерие...тогава не съм съгласна със света! Можеш да си позволиш лукса да казваш Истината, само ако притежаваш Силата да останеш сам. И тогава настъпва най-голямото Чудо...Ставаш приятел с Вселената. За голям късмет, Тя притежава Интелигентността да те разбере Very Happy  
Върнете се в началото Go down
 
ЗАЩО ЕДИН ДЕН СПРЯХ ДА ПЕЯ...
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
i ! Форумът на Новото Време Ви Казва – Bonis nocet, qui malis parcit ! i :: *** :: Форумът на Новото Време – натисни ТУК!-
Идете на: