УЯЗВИМОСТ.........

Rara Avis : 639

Чували ли сте израза : Агресията отвътре привлича агресия отвън ? Мислите ли, че е така ?
Искам да ви разкажа за една моя среща със злото, но интелигентното зло, за да ви кажа, че това никак не е така.

Чаках моя приятел на един площад и междувременно хранех гълъбите, защото много обичам птиците и винаги нося по нещо в чантата за тях. Зад мен чух глас :
– Защо ги храниш ?– обърнах се. Нещо ме втресе от човека, който стоеше пред мен. Беше чернокож със жълто зелени очи, втренчени злобно в мен.
– Защото ги обичам – отвърнах аз бързо и кратко, защото да си призная доста се стреснах от него. По всичко си личеше, че не е съвсем в ред с психиката и имаше голяма доза агресия. Усетих, че водя диалог с човек от тъмната страна на луната и това от една страна ме уплаши, но от друга страна нещо дълбоко в мен ми казваше, че ще науча нещо от този човек. И тъй като аз съм много отворена за уроците на живота, реших да стигна докрай в разговора си с него.
– А– каза той вече по-спокойно– ей онзи там е красив. И посочи един гълъб с много красиво оперение. Аз се усмихнах, въпреки че треперех. Човекът беше като злодей от филм на ужасите. Той се обърна и си тръгна. Аз викнах след него :
– Господине, къде тръгнахте, вие имате да ми кажете нещо !– държах се не по–малко лудо и предизвикателно и аз.
– Ако искаш, ела в кафенето. Аз си зарязах кафето да дойда да си губя времето с теб да те питам защо ги храниш, тъй че ако искаш ела и седни при мен. Тръгнах след него, нещо което никога не правя. Да последвам непознат мъж с който съм се заговорила някакви си две минути, това за мен беше абсурдно и непривично, но чувствах, че срещата ми с него ще ми донесе отговор. Важен отговор на важен за мен въпрос.
Седнах на масата и двамата се вторачихме един в друг. Влизаха клиенти в кафенето и той хвърляше на всеки новодошъл по някоя и друга злобна забележка. Ужасен човек беше, но въпреки това усещах някаква странна интелигентност в него. Имах чувството, че знаеше много неща, но нарочно беше избрал да сложи маската на провокативен луд. Седяхме абсурдните двама той, заяждащия се с всички и аз, винаги любезната и добронамерената . Аз обаче чаках търпеливо. И отговорът дойде, когато моят приятел седна при нас. Аз ги запознах и след кратък разговор, той каза на моят приятел :
– Много я пази в този голям луд град. От сто километра си личи, че е много уязвима.
– Това е ужасно ! – спомням си възкликнах аз. Той се обърна към мен като леко се наведе напред, втренчи се пак с онези демонични жълто–зелени очи и този път тихо, като признание от самия дявол, каза нещо, което никога няма да забравя. Нито думите, нито начина по който ми го каза :
– Това е страшна сила !........
БАМ ! Помня, че нещо ме задуши. Спомних си всички пъти, в които бях нападана и обвинявана от хора, дори роднини че в мен има агресия и затова привличам агресия отвън. Чувствах се токова неразбрана и сама. Та аз дори мравка не нападах ! Тогава не разбирах, нито пък те...Само баща ми беше казал, че в мен няма капка агресия. Но той беше единствен. Той беше и човекът, който наистина ме обичаше и който също не притежаваше агресия, защото тя е атрибут на слабите...
Няколко месеца след това попаднах на клип на един мъдрец, когото много ценя и уважавам. Накрая на клипа, ни в клин ни в ръкав той изрече следните думи, които дойдоха като продължение на изречението на загадъчния луд в кафенето ( защото който пита, винаги му се дава отговора ) :

'' Бъдете уязвими тъй като тоталната уязвимост е тотално упълномощаване на Висшите Сили, защото се отваряте за Безкрая. И когато се отворите за безкрайността, вие сте безкрайно подкрепяни.

ПАРАДОКСЪТ НА УЯЗВИМОСТТА Е, ЧЕ Е ГОЛЯМА СИЛА. ''

Ето така, с този разговор между мен и злото, то ми призна къде е силата у нас хората. Не в нашата борба и перчене, а в онова признание и отдаване в Божиите ръце, за което Бог ни съветва :
'' Бъдете като децата..........''