МОНОЛОГ НА ПУШАЧА–ПЪРВО И ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

'' Зациклил съм в средата на магазина. Имам сериозна вътрешна драма. Имам пет лева. Какво да правя. Да си купя ядене, че ми треперят мартинките от глад или да си купя цигари. Без ядене ше умра, без цигари...пак ше умра. В единия случай по-бързо, в другия...още по–бързо. В дилема съм. Играчките на детето вече не са проблем. Свикнах го без тях. Правим го да има твърд характер. Забавлявам го, като му показвам как се пуши с маниер. Това е важно за имиджа ми. Вдишвам мощно, събирам бузи навътре като прахосмукачка,вдигам левата вежда да изглеждам като ковбоец, изпълвам до откат дробовете и майсторски правя колелца от пушек пред сина ми. Той пляска в захлас. Направо му скривам топката. Това ме прави горд. Него също. Има баща един път. Знам, че един ден и той ще стане такъв дОбър майстор на колелца като мен. В училище сички мацки беха мои, като правех тоа майсторлък. Вижте сега, мъжът треа да е мъж. Треа да пуши, да изглежда небрежен и независим. Същински мачо от царевичака. Усмихвам се. Зъбите ми жълтеят. За кво да заслепявам с метросексуални бели зъби. Дъхът ми е опияняващ като на чихуа хуа. Кожата ми е съсухрена като древна археологична останка. Това е ценно, защото така изглеждам помъдрял. Кашлям. Това ме радва. Аха, значи дробовете ми се изчистват. Браво на тях. Абе човека е съвършена машина. Проявих смелост. Отидох на стачката срещу забраната за пушене под път и над път.. Бехме страшно мнозинство. Напрао редиците ни се губеха. Накъдето и да погледнеш бехме ние. Цели 200 човека. СъсипАхме ги. Не знам защо обаче, това не повлия. Сега пуша навън пред заведенията. Не е добре за имиджа ми малко, че се чувствам като натирен чакал, ама аз съм по–силен от тях. Ще им докажа, че никой не може да ме откаже на тоя свет от това злато цигарките. Уххх цигарки медени. И под дъжд и под снег, ще съм там. В ъгъла. До павилиона. На завет и с гордо изправена глава ще отстоявам правото си да бъда един достопочтен и многоуважащ себе си пушач. Отвътре през прозореца ще ме гледат глупаците, дето не пушат. Майната им. И това ми било мъже. Метросексуални мамини страхливи синчета. Ще ги побъркам ейиии, ше ги гледам отвън и ще им се смея. Ще мръзна, но ще им докажа какъв съм корав герой на Република България. Един ден може и паметник да ми издигнат.

''ГЕРОЙСКИ СЕ СРАЖАВА НА ОТКРИТО, МОКРО И ВЕТРОВИТО И ПАДНА, ПОВАЛЕН ОТ ГРЪМ. ''

Лелееее, представям си се на паметника. Аз, гордо вдигната десна ръка с цигара и над мен светкавици се сгромолясват, но аз съм силен и устоявам. Е за това си струва да се живее. Синът ми ще се гордее с мен. Знам го. Просто го чувствам много навътре в кафявите си дробове. ''

lemongrass написа:

''

''ГЕРОЙСКИ СЕ СРАЖАВА НА ОТКРИТО, МОКРО И ВЕТРОВИТО И ПАДНА, ПОВАЛЕН ОТ ГРЪМ. ''

Прекалено достойна кончина си му дал. Много съм доволен от посочването на вратата за пушачите. Има надежда за България

Както винаги ироничен, саркастичен и до болка прав !

Аз наистина не мога да разбера защо българите толкова много пушат. Ум не ми го побира Знаят че тровят себе си, знаят, че тровят децата и околните и продължават да го правят. Ако си в планината например, миризмата дори на една цигара се усеща на километри. Като отварям сутрин прозореца на спалнята, има един портиер на двайсет метра от прозореца ми все виси на улицата и пуши, веднага замирисва в стаята на гадно.. Какво оставаше в заведенията, направо очите ти изтичаха. Гърлото ме заболяваше от дима.А пушачите хич и не се трогваха, че задушават другите. Страшни егоисти Много се радвам, че тази забрана влезе в сила. Няма значение от кого е продиктувана. СУПЕР НАПРАВО Нека сега те да се мъчат както ние на времето, да видят какво е.

Aia написа:

СУПЕР НАПРАВО Нека сега те да се мъчат както ние на времето, да видят какво е.

Само че има една много съществена разлика между пушачите и непушачите и тя е, че първите навлизат в пространството на вторите. За мен пушачите са хора на тъмнината, тъй като вкарват отрова в тялото си. На един отровен човек не е редно да се дава право на глас, понеже той не може да преценява правилно нещата, колкото и да си мисли че може, защото отровата замъглява съзнанието.