ЗА ДЕЦАТА, ЖИВОТНИТЕ И ОЩЕ НЕЩО

Защо хората се радват на децата и животните. Тук не споменавам за онази част от хората, които вече не се радват на никого и на нищо. Те отдавна са отпаднали от класацията с недоразвита сърдечна чакра, тире, под 0,5 %. И така, защо.

Защото няма състезание. Децата и животните не са заплаха за нашето его. Не са равностойни противници. Иначе ако едно куче можеше да защити достойно докторска дисертация, въпреки лъскавата козина и пичовската муцунка, веднага щеше да стане заплаха за нашето тлъсто развито его и вече нямаше така да му се радваме, никак даже. Същото и с децата. Въпреки че има индивиди, които са толкова тежко болни, че не могат да дадат едно пет годишно дете да ги '' бие '' на шах. Така де, да му отстъпят лидерството дори и в една игра. Ама не за тях сега.
Има още едно нещо, което е много привлекателно за въпросното хималайско его на човека. Децата и животните ни доставят една мръсничка радост – възможността да командваме. Е тука вече става интересно. Ако се заслушате в парка какви речи и команди се отправят към децата и бедните кучета : '' Ела тук ! '', '' стой мирно ! '' седни ! '', донеси пръчката '', '' тук не може '', '' ''не ! '', там не ! ''. Фигаро не тук, Фигаро не там, Фигаро не долу, Фигаро не горе... Да не говорим, че всеки си е взел куче, което струва колкото една кола на старо от Германия. Някои породи от които са отвратителни, като разни там неестетически издържани шар пеи, хъркащи мопсове, хрътки с форма на скоби, отвратителни големи кучета с потекли лиги от устите и т.н. Обаче : ''Ти какво куче си взе ? '' – '' Мани мани, донесоха ми го от Полша с родословно дърво, пра баба му била дългогодишен победител в състезания,120 км на права отсечка ! ''–и сладостно ви се извива свят от приливната вълна на гордост която ви обзема. Чувствате се специален, нищо че не е заради вас, пак работи. Аз лично ще се впечатля ако едно куче може да бели картофи примерно. Казвам ви, ще призная и стопанина му и него. Бе да си заслужи, викам, хилядата марки дето са се изръсили за него. Да помага в къщната работа и да слага задължително престилка. Е това, признавам, ще ме смае сериозно!
Ние живеем на трудна планета, където постоянно духат ветровете на състезанието. Обаче нищо, интересно е все пак. Какво ли би станало, ако живеехме в един съвършен свят.. Пълна скука най– вероятно. А така, ей ме на, забавлявам се, пиша си.

P.S. Тук не говоря за хората, които приютяват бездомни животни. На тях им казвам едно голямо ЕВАЛА !

lemongrass написа:

Децата и животните ни доставят една мръсничка радост – възможността да командваме. Е тука вече става интересно. Ако се заслушате в парка какви речи и команди се отправят към децата и бедните кучета : '' Ела тук ! '', '' стой мирно ! '' седни ! '', донеси пръчката '', '' тук не може '', '' ''не ! '', там не ! ''. Фигаро не тук, Фигаро не там, Фигаро не долу, Фигаро не горе...

Зад думите ''кучето е най–добрият приятел на човека '' стои доста често нещо от сорта за което си писал. Кучето не обвинява, радва ти се като те види, не те съди. Разхождате се взаимно в парка, заговаряш по – свободно жените, ама нечисти и дребни са тези помисли, ше знаиш.