МАЙСТОРИТЕ НА ПЕСИМИЗМА

Ако попитате един българин как е, той веднага без замисляне ще ви отговори, че е горе–долу. Забележете, дори не долу–горе, а горе–долу. В България има поговорки от сорта '' Много смях не е на хубаво '', докато в една Индия служителите правят сутрешна смехотерапия в офисите, за да им спори работата през деня. В България има всякакви поличби и суеверия и болшинството от тях са за лошо. Като например тази : '' Ако си сложиш чантата на земята е на безпаричие.'' Странно, аз съм работила в много хотели с богати клиенти, които за да си потанцуват на дансинга, мятаха чантите си на земята и хич не им мигаше окото и следващата година пак се засичахме по хотелите. И сигурно през това време дори успяваха да увеличат финансите си, защото оставянето на чантите явно никак не им се беше отразило на джобовете
В България ако се заслушате в говора на една възрастна жена, ще чуете много злокобни и мрачни предсказания. Това естествено дълбоко и безпощадно се отразява на следващото поколение. В нашата мила родина, ако след въпрос : ''здравей, как си '', отговориш примерно: ''Ами чувствам се на седмото небе от щастие, ще дойдеш ли при мен да изпием по един чай ?'' ,ще си навлечеш прозвището луд или ще привлечеш искрена завист от сорта '' тоя пък сега на какъв ми се прави, какво ми демонстрира...''.

На времето един германец ми сподели, че му прави впечатление, че българите са много черногледи и постоянно живеят в миналото. Сподели ми също така, че е губил стотици хиляди марки, но е останал позитивен. Докато ние ако днес загубим десет лева, ще ни извади извън всякакво равновесие.
Защо е тази черногледа психопатология у българина. От къде е тръгнало всичко... Аз мисля, че основната причина българите да са толкова черногледи е, че са много страхливи. Не минава ден в който да не се убеждавам в това. Страхливи сме и за това сме и толкова злобни и агресивни. Страхливи сме и не можем да защитим нито себе си, нито другите. Мачкат ни, траем, подритват ни, благодарим и така нататък. Добрата новина е, че това може да се коригира. Всичко може да се коригира при добро желание.
Първо, трябва да осъзнаем, че ние като народ имаме сериозен проблем и той е вътре в нас. Не е в съседа, не е в историята ни, а в нас самите.
И второ, да започнем волево да се променяме отвътре навън. Каквото било, било, каквото е станало е станало. Иначе ако живееш постоянно в миналото е като да чоплиш една рана и да не ѝ даваш да зарасне.
Самоутвържденията имат огромна сила, условието е само, че трябва да се казват многокртатно, упорито и всеки ден. Защото дори една лоша отправена дума или мисъл, трябва да се повтори поне 17 пъти, за да се изтрие. Какво остава, ако двайсет години всеки ден ти е повтаряно нещо негативно и лошо. За да се изтрие записа на лентата в мозъка е необходимо да си повтаряме новата жизнеутвърждаваща мисъл буквално като мантра. Ако през нощта се събудите и новото утвърждение изплува в съзнанието ви и започне само да се повтаря, това вече е доказателство, че новата мисъл е пуснала корен в подсъзнанието ви. А най–добрата новина е, че тази нова мисъл съвсем скоро ще привлече и нови, различни преживявания в живота ви. Всяко нещо изисква усилия, но усилията винаги си струват . Като бамбукът, който дълго време е поливан и уж не дава резултати, и изведнъж започва да расте с буйна сила буквално пред очите ви.
Желая ви приятна и плодотворна промяна, която ще се отрази не само на вас, но и на всички около вас посредством ефекта на вълната. Остава да си зададете въпроса ?

ИСКАМ ЛИ ПРОМЯНАТА ИЛИ ДА СИ ОСТАНА В ТЪМНИЯ ЗАТВОР, С КОЙТО МАЙ ВЕЧЕ СВИКНАХ. ЖЕЛАЯ ЛИ ДОБРО НА ХОРАТА ИЛИ ИСКАМ ДА СА НЕЩАСТНИ КАТО МЕН ?

Живот или съществуване...изборът ни е предоставен изцяло на нашата воля.

...Заратустра, представям си нашите сънародници да надживеят суетата и да се държат като тези хора Пълен абсурд Ние сме царе на чупките и позите. То е ясно какво стои зад това, да не ставам банална...
България е много тежка зона за живеене, защото всички са песимисти. Дори и тези, които слагат маската на уж оптимист, не могат да те заредят. Аз буквално не искам да говоря с никого. Всеки се е вторачил в драмата и няма други теми на приказка освен да се оплаква и да се страхува. Дори и от езотериците с които съм се срещала, пак се натоварвам. Те пък са такива лицемери и надути пуяци, че няма на къде. Само обменят помежду си инфо като някакви промити мозъци.
Проблемът при негативните хора е, че те са на ниски вибрации и за това привличат още от същото. Кръгът става омагьосан. Песимистите привличат лошо, а лошото привлича още песимисъм...Аз давам мило и драго да срещна хора с които да се зареждаме взаимно, но до сега търсенето ми няма резултат... Но, не губя надежда