СОФИЙСКОТО BLOOMSBURY

... '' В памет на баща ми, който също искаше да каже това ...''



За доборо или за зло съм родена в България. За добро или за зло, съм родена на едно място, където чуковете, петолъчките и сърповете не са успели съвсем да отмият атмосферата на аристократизъм и да заличат историята за едни други родове, които са носели цилиндри вместо каскети и са се обръщали на '' Госпожо–Господине'', вместо на ''другарю комунисте ''.
Ще си позволя да стана кръстница на тази малка, но наистина скъпа за мен територия и ще нарека това място–Софийското Bloomsbury. Това място започва от ''Орлов мост'', обхваща ул. ''Оборище'', минава по ул. ''Иван Асен '' и заключва кръга пак при Орлите. И колкото повече се отдалечаваш от тази зона, толкова нещата изпростяват все повече и повече. Тук са живели и живеят най–известните потомци на стари аристократи, които 44-та година са били избити или изгонени от завистливите ''другари ''. Красиви сгради, които не се повтарят една с друга, невероятни кафенета и ресторанти, музеи, посолства, обвити в зеленина и огромни дървета. Отвсякъде се носи мирис на липа, чува се класическа музика и джаз. Все още можеш да срещнеш възрастна дама или господин, които да те поздравят мило и да ти се усмихнат или да ти дадат път да минеш преди тях в магазина...Точно както в Англия ...
Лично според мен, каскетите тайно са завиждали и ненавиждали тези хора, които са били родени и възпитани в една съвсем друга култура, различаваща се със светлинни години от тази на човека, роден на село, сърбащ шумно бобената чорба с леб.
Дали са имали вина онези хора, които са били родени в друга действителност. С цигулки, порцеланови сервизи, прислуга и каляски... Въпреки всичко, човекът от село е можел да усети огромното превъзходство на хората, родени в сребърните облаци, далече от кокошките и миризливите обори и за да си отмъсти е нападнал с единствената цел да разруши всичко, което му напомня за светът, който го превъзхожда. Аз лично не съм привърженица на селския начин на живот. Винаги съм харесвала общуването с хора, които имат възпитание и финес. Диващината и грубостта на селяните ме е плашела, наранявала и отблъсвала. Но си мисля...бих ли отишла да разруша светът на селяните, само защото са различни...Както те за нещастие са направили с другия свят... Винаги съм се питала, защо след като капитализма беше такова зло, същите тези каскети, вече завзели и унищожили, ходеха да си купуват бижута, парфюми и коли от онези, гадните и загнили капиталисти...Отговорът е прост. Това е тяхното най-силно признание за превъзходството на враговете. Само дето те никога няма да си го признаят. А дали и изобщо го осъзнават...
Едно със сигурност знам обаче. Че до ден днешен с удоволствие разговарям с тази малка оцеляла прослойка, наречена интелигенция и обратно – не знам какво да си кажа с другите, дето къде с лакти, къде на колене, къде пълзейки и съскайки си проправят път напред...
Вчера гледам, стои едно семейство на ''Оборище '' и оглежда магазин под наем. От самолет си личи, че са пришълци. Мъжът набира номера за връзка. Облечен е в провиснала тениска със съмнителен цвят. Носи огромни пиянски сакове под очите и още по–голям търбух. Лъхва ме чесън. Жена му до него го ръчка да се обади по–бързо, да не изтърват келепира. Косата ѝ е синьо–черна, гласът дрезгав, носи някакви абсурдни дрехи в кошмарно съчетание на цветове и се питам : '' Какво могат тези хора да дадат на Софийското Bloomsbury. С какво могат да допринесат към тези стари хубави сгради, към все пак и все още останалата атмосфера на едни хубави и достолепни отминали времена, как ще седнат в красивите кафенета и ресторанти, които са, смея да твърдя, много по–хубави от тези в Лондон...''
Около София се издигнаха много нови квартали. Сгради, които изглеждат на гротескни торти за детско парти. Фучат скъпи и прескъпи автомобили с хора, с които не бих искала да разменя и една дума. Няма атмосфера. Никаква. Повече напомня на новоизлезлите първенюшки и смехотворни списания за demi monde , който има жалките претенции да е beau monde... Набавя ли се културата с пари и ако ДА, за колко време ? Мисля, че това е слабо вероятно и то след 100–200 години. Но едно знам със сигурност...Ако можех, щях да обява тази зона под закрилата на Юнеско, да издигна висока ограда и да пускам вътре само с пропуск.
И ще отправя една молба към орлите на Орлов мост, да размахат крила и да прогонят кокошките от там от където са се завтекли като едни ускорени, ожесточени и отвратително напористи енергийни частици. Защото, за да има равновесие и хармония, всеки трябва да си стои на неговото клонче. Орлите не могат да живеят в курник и кокошките никога няма да се научат да летят.

От земна гледна точка, никой няма вина за това, къде се е родил. От кармична, всеки заслужава мястото и живота, който живее . Проблемът идва, когато човек стъпи на територия с омраза и с цел да унищожава различното. В случая заставам на твоята позиция. Всеки трябва да стои там, където се е родил. Освен ако няма капацитет, който е подарък по рождение. Тогава лесно би се вписал във всякаква среда. Аз лично познавам българин, който е роден на село и е успял да впечатли с интелекта си един аристократ от чужбина и като жест на добра воля му е подарена златна писалка и не само това.
Във всеки случай трябва да призная, че ми се допи едно кафе в софийското bloomsbuty, но за целта ще трябва да ми дадеш пропуск

аз не съм Заратустра написа:

От земна гледна точка, никой няма вина за това, къде се е родил. От кармична, всеки заслужава мястото и живота, който живее . Проблемът идва, когато човек стъпи на територия с омраза и с цел да унищожава различното. В случая заставам на твоята позиция. Всеки трябва да стои там, където се е родил. Освен ако няма капацитет, който е подарък по рождение. Тогава лесно би се вписал във всякаква среда. Аз лично познавам българин, който е роден на село и е успял да впечатли с интелекта си един аристократ от чужбина и като жест на добра воля му е подарена златна писалка и не само това.
Във всеки случай трябва да призная, че ми се допи едно кафе в софийското bloomsbuty, но за целта ще трябва да ми дадеш пропуск

Онзи човек, за когото разказах в темата ми за ''справедливия гняв'', беше от провинцията, но в никакъв случай не ме подразни. Дошъл в София, той се интересуваше от опазването на околната среда и държеше на реда и беше толкова много мил и добронамерен. Тук става въпрос, че много ми се иска поне една зона в София да остане непокътната от гадни, груби и безхаберни хора.
А ти си с вечен пропуск за тази зона, защото потенциала ти го усещам със затворени очи. Заповядай, но побързай, защото положението и тук се влошава с дни ...

Male parta male dilabuntur (Naevius)