МЪЖЕ НА ЧЕСТТА

Из разказ по действителен случай на участник в тежкото сражение.

...Някъде в София, в пресечните точки между един пазар, баничарница и дюкянче за поправка на съдрани патъци...

'' Ние сме мъже на Честта. При нас всичко е сериозно и по мъжката. Ние сме две строителни фирми. Ние сме едни върло сериозни предприемачи. Абе с две думи - мъже на Честта. Преведоха ни пари за матРиали и заплати на работниците. За има нема два дена и ги одумкахме. Ама не за теа простотии, ами да си купим това онова. Джипче, басеинче едно друго, малко моренце така...За да си мъж на Честта трябва да си на ниво. Трябва да имаш и охрана. Двама-трима на калпак..стига..добре е. Престижно. Поживехме си с теа пари добре на моренцето. Джиджи-биджи, мацки, бекини, туй онуй..

Сега не щеш ли обаче, теа дето ни дадоа парите, си искат сведението къде са, щото е мноо очевидно, че ги нема. Един мъж на честта не може да обясняа такиа глупости. Некак си несериозно е, женчовско така...Попритиснаха ни малко, рекоха, идват. Събрахме се двете фирми, секи с по един адвокат от десно и с по двама гардове от двете страни за баланс, така. Това е необходимиа антураж на мъжа на Честта. Работниците дето работиа, бе я да се скрият некъде. Те не са мъже на честта, демек, немат нужда от мангизи.

Та, разбииш ли, на пазара имаше сериозна и разтърсваща схватка между нас и другата фирма. Стана един калабалък, така да се каже. Зехме да се замеряме с чушки, много се разлютихме. Единиа от гардовете на противника ме одра по ухото, ама отмъщението от страна на моа гард беше напрао нечовешко. Като го ритна по кокалчето на крака, оня напрао съжали, че е жив. Как боли, у-у-у-у, сквичак! После един ме сконфузи леко по бузата, не помна кой беше, май некой от работниците, дето не им платихме. Я па тоа! Пари иска..от де на де! Ти бе, б(л)айно не знаеш ли, че при мъжете на Честта се работи за без пари!? Нас треа да ни отглеждат внимателно и всеки ден да ни благодарат, щото това – мъж на Честта, е много тежка титла. Едвам се носи. После некой изкриви настрана перуката на едната адвокатка, дето опитваше да каже нещо за член еди кой си от конституцията. Отнекаде замириса на изгорело. Некой си купи в суматохата кебапчета. По едно време придърпаха стол да приседна, че се поизморих. Мойта адвокатка ми подаде валериан и ми проми раните. Бе мани, беше като при Ватерло. Не помня такова сериозно сражение. Чуствах се напрао като един...абе напрао като един Рицар на Честта. Обаче една секунда и един дъжд ни прецакаха. Точно както е станАло при Ватерло. Малшанс демек.

А иначе, така ме е учила родата от драгоман. Лекинко така, с финт и подмолност. Тата ми е заръчал един принципен завет: Удри-крАди-беги. По наще земи на това му се вика - мъж на Честта. Е квО? Нещо прОтив? Некви корекции?

M-даа, като се замисля...може би най-ценното качество на мъжа, е да бъде НАИСТИНА мъж на честта. Лично аз не мога да бъда с друг мъж, освен такъв. За мен това са истинските мъже. Тези, дето са страхливи и ходят с боди гардове и постоянно звънят на адвокатите си, са СМЕШНИЦИ . Да си злодей не те прави в никакъв случай мъж на ЧЕСТТА. Всяка жена търси рицар, а не махленски борец с черни очила и джип. Но за да го разберат това мъжете, трябва наистина да са МЪЖЕ НА ЧЕСТТА. Аз срещам много по смели жени, които стават боди гардове и МАЙКИ на мъжете си. Никога не бих се съгласила с такава роля. Доста е унизителна за мен. Ценя само силните мъже с морални принципи. Който иска бебета на ''честа '', да си ги дундурка