Лѝмона
Rara Avis : 706
 | Заглавие: УРОКИТЕ – ПЪРВОПРИЧИНИ И ЛЕЧЕНИЕ  Нед Окт 20, 2013 12:02 pm | |
| ...Цитати от Лѝмониаста...
''...И нямало по-страхлив и горделив народ на земята от българския и затова тоя народ не смеел да каже една добра дума нито за себе си, нито за другите, поради страх от уроки.
... И целия тоя страх и горделивост ги карали да дишат на малки пресекулки, затова населението страдало поголовно от задух, инфаркти, емфиземи, астма, че и пушело като за последно.
... И понеже страхът и горделивостта било CV–то на българите, никой не се чувствал истински ценен.
... Затова изписвал тоя народ себе си с малка буква– ''аз'', в средата на изречението, докато другите народи се изписвали с главна буква – '' Аз'' и в средата на изречението.
... Затова онея оттатък се чувствали ценни и имали много по-добри постижения, отколкото малките ''аз''-ове на българите.
... И понеже малките ''аз''-ове на българите не си разменяли никакви Добри Думи, доброволно си спрели Кранчето на Радостта.
... И Лѝмона казал на министерството на просветата и културата: ''Ей министерство, не е толко важно дали децата ше научат правилно да пишат ''ят'' или ''я'', или да изчисляват тангенса на котарангенса, ами далеч по-важно е, да въведете ''Аз'' да се пише винаги с главна буква, независимо къде ще бъде в изречението, па и да се обясни на децата, че това има връзка с Порастването на Собствената Цена и Достойнство, че поне те да не пушат като комини, като техните майки и бащи, които с това издават, колко яко мразят себе си.
... Защото, когато един човек се чувства голям, той нито ще урочасва, нито ще бъде урочасван, нито ще се унищожава с всякакви отрови, понеже уроките вилнеят само там, дето хората се изписват с малките ''аз''-ове.
... Естествено, попо-прилепите, въпреки че уж били ''смирени'', щели да направят бунт с подпалване на килимявките си пред ''светия'' синод, за такова едно ''небогоугодно'' порастване на българите, което щяло да удари пряко портфейлите им, обаче тяхното време свършвало и кой ли ги вземал особено на сериозно вече...Те си отивали заедно с последните изкривени от омраза религиозни бабички и златото от куполите на храмовете все повече се изтривало от вятъра и дъждовете...
...Уроките в България били силни, защото тоя народ му били ударили щампа с малкия – ''аз'' и по тоя начин го били бракували за второто качество.
... За това и тоя народ не можел да достигне до съзидателното разцъфване и го ловяла уроката и си разменял империла, както сезонните грипове.
... За жалост на народа, фармацефтите не били изобретили хапчета срещу уроки и народа ходел болен та болен и си разменял като бумеранг тоя злокобен вирус.
... И било ясно на някои хора, че след цялото това продължително време на злокобно разменяне на тоя бацил – урокус-булгарикус, в комплект с неизползването на Добрите Думи, това най-накрая щяло да се услади на българите и да им стане като втора, пардон, първа природа.
... И така, за жалост на българите, България се превърнала с времето в страната-размножителка на империлния бацил на омразата – урокус-булгарикус.
... И си пожелавали българите по между си гаргите да ги пос*ерат, за да отблъснат това злокобно влияние на урокус-булгарикус, но това мракобесно пожелание намалявало още повече чувството им за Собствената Ценност.
... Кой съм аз, питали се българите, щом ми пожелават да ме пос*ерат гаргите?
... И отговорът идвал от ясен по-ясен: ''аз съм нещо, което заслужава да го пос*ират кой от където се излети...''
... И Лѝмона с горчивина си мислеше: ''Какъв бич за душата ще е това, да чуваш непрестанно, че си роб ( това подарък от църквата), който да стои чинно, за да го улучват гаргите ( това подарък от наще мракобесно суеверни баби).
... И хората отчаяно си закачали разни сини оченца и си връзвали червени кончета, само и само да елиминират булгарикус-урокус и не разбирали, че уроки не се побеждават с такива смехотворни неща, ами се побеждават с осъзнаването на Собствената Цена и Сила, вложена във всеки човек.
...За голямо нещастие, никой не им бил подшушнал една много важна фраза, която фраза давала цялата тая Сила, която му е нужна на един човек, за да победи всички уроки, всички страхове и всички тъмни сили.
... И Лѝмона изрече тая фраза на българите, белким имаха очи да я прочетат, сърца да я разберат и мозък да я асимилират...
... Тая фраза гласяла...
... АЗ! СЪМ!
... Тази фраза била дадена от Вселената и тя била дълги години крита от човечеството и два пъти по-крита от българите, защото държавата им се намирала на важен кръстопът, а и в недрата ѝ имало много злато, което те така тъпо и безхаберно отдавали на алчните чуждоземци.
... С осъзнаването на тая фраза, се приемало необходимото лечение от вековната мракобесна летаргия, която била завладяла тоя нашия народ, за да влезе най-после в тая пуста негова Сила и да получи вечен имунитет срещу уроките...
...Както и необходимата сила, за да си защити ценното Злато.
... ВдИгни се бе народе! Стига са те урочасвали и стига си лежал в поза – туш "
*** END *** | |
|
Календар