ЗАЩО СЪЗДАВАМЕ ДЕЦА

'' ...С дълбоко състрадание към човечеца, който обуваше зимата найлонови пликове в обувките и въртеше геврека на таксито по 20 часа, седем дни в седмицата, за да може сина му да изкара абитуриентски бал като кралска особа...''

Защо създаваме деца. За да продължим себе си. И за да продължим себе си...

...Ние изгубваме цялото удоволствие от живота. Детски пелени, биберони, пюрета, рев, рев, рев, особено към три през нощта, когато сънят е най-сладък...Жената от раждането доста се е попроменила. Стрии, увиснала е тук таме,попреляла е тук там, но ние джентълменски я успокояваме, че раждането я е направило 100% жена...Е, заглеждаме се тайно по стройната съседка със стегнатия бюст, ама шшшшшт, тихо, тихо... После училище, младежки пъпки, месечни цикли, несподелени любови, изпити, балове, висше образование, дрехи, дрехи, дрехи, тонове с храна, вноски, апартаменти, сватби, кръщенета...
Изгубили сме приятели, мечти, себе си...Но сме свършили нещо ужасно значимо...Продължили сме себе си. После идват внучета...и ние тичаме с канчетата до детската кухня и се чувстваме почти щастливи и удовлетворяващо полезни...Нищо че кръвта във вените на внучето ни е вече родствено толкова размила границите и примесена с тази на тъпата свекърва и глупавия зет, дето има двайсет думи в речника и че детето прилича на далечен роднина по зетьова линия, ако е от зетя де...щото човек никога не знае със сигурност...
Нищо че не чухме едно благодаря...Нищо че децата ни посещават един път месечно и то понеже са свършили парите, ние сме щастливи, защото сме свършили това важно нещо, заради което си струва да заплатиш цената... стократно по–голяма...Важното е, че егоистчето за което сме се трепали целия си живот и ни е оплешивяла косата и опадали зъбите, ще намине за бързо да ни види, ще изръси джобовете ни и после пак ще се прибере при неговото семейство...Е...един ден и той ще тръгне по пътя по който минаваме ние сега. И той ще чака залепил нос на прозореца да дойдат деца му да го видят за малко за пари...
И след време, когато духът ни ще гледа от тавана и ще се надява децата му да кажат нещо хубаво за него, с почуда цъкайки ще установим, че основния разговор се вие около подялбата на имота...
Но, какво ли не прави човек, за да се продължи...Епруветки, изкуствени осеменявания, инвитро, аутвитро, дебнене на овулации, замразяване на яйцеклетки, клизми всякакви...дори и семенца от чужди бикове или изнасяне от други женски инкубатори...

–Еххх, bgmama...– зарея поглед във върха на лулата си лимонената трева и се усмихна почти снизходително...

Мизантроп ли беше...или един човек, който беше успял да надзърне зад плета...

П.П. МатРиала е събран от голям контингент на продължили себе си мъченици.

Хората имат пълно право да продължат себе си по независимо какъв начин намерят за добре. Това не значи, че не си болезнено и абсолютно прав Хората обичат да си създават капани и то толкова големи, че нямат измъкване цял живот. Познавам една двойка без деца от Швеция, обиколиха света и сега помагат на бедни деца в Уганда и се чувстват абсолютно удовлетворени и щастливи, защото широтата на съзнанието е чиста проба свобода.

аз не съм Заратустра написа:

Хората имат пълно право да продължат себе си по независимо какъв начин намерят за добре. Това не значи, че не си болезнено и абсолютно прав Хората обичат да си създават капани и то толкова големи, че нямат измъкване цял живот. Познавам една двойка без деца от Швеция, обиколиха света и сега помагат на бедни деца в Уганда и се чувстват абсолютно удовлетворени и щастливи, защото широтата на съзнанието е чиста проба свобода.

Заратустра, по никакъв начин нямам нищо против децата и тея дето се разчекват да се продължат. Апела ми е просто да намалят темпото и да се пуснат малко по течението. Важността е килър номер едно. Струва ли си да се скапеш толко безхаберно. РОДИТЕЛ Е = НА СИЗИФ С ГОЛЕМИТЕ КАМЪНИ ПО НАНАГОРНИЩЕТО..

lemongrass написа:

...Нищо че кръвта във вените на внучето ни е вече родствено толкова размила границите и примесена с тази на тъпата свекърва и глупавия зет, дето има двайсет думи в речника и че детето прилича на далечен роднина по зетьова линия.

И за мен това е абсолютна загадка. Внучето се явява вече едно почти чуждо дете. Тази абсурдност на хората е направо необяснима. Със същият успех, човек може да си осинови дете. Разликата ще е много минимална. Внучетата имат някакви си ДАЛЕЧНИ ОСТАНКИ ОТ ТВОИ ГЕНИ, която е нищожна. Според мен, това е една от многото илюзии, в които хората намират утеха, за да не изтрещят. Всички сме деца на майката земя.

Цялото това разделение на територии и родове е най–големия тиумф на човешкото глупаво его.

Внучетата стават много важни за бабите и дядовците поради три причини.
Първа–защото продължават себе си. Това става особено важно към зенита на живота.
Втора–искат да направят корекции на грешките, допуснати в тяхната младост към децата им, т.е. подсъзнателно чувство за вина и желание за корекция и
Трета–чувство, че са полезни, т.е. мисълта за принадлежност към общността. Не омаловажавам статията на Lemongrass, тя достига до корена на проблема, представен по лемонграсовски

аз не съм Заратустра написа:

Внучетата стават много важни за бабите и дядовците поради три причини.
Първа–защото продължават себе си. Това става особено важно към зенита на живота.
Втора–искат да направят корекции на грешките, допуснати в тяхната младост към децата им, т.е. подсъзнателно чувство за вина и желание за корекция и
Трета–чувство, че са полезни, т.е. мисълта за принадлежност към общността. Не омаловажавам статията на Lemongrass, тя достига до корена на проблема, представен по лемонграсовски

Също така смятам, че бабите и дядовците търсят млада енергия да се захранват. Това последното не им го казвайте, че имат вече слаби сърца. Нека световната лъжа да цъфти и да храни матрицата. Аз лично се забавлявам, като гледам от паралелен свят. В крайна сметка всичко е суета и един огромен театър, в който побеждават само перфектните манипулатори. Били те баби и дядовци, ревящи женички, компулсивно обсесивни съпрузи или господата на новото време. Всичко е суета и тя е винаги в дълбока заблуда.

П.П. Ако някой усети злоба, значи много не ме е разбрал