Aia¸.•*✿
Rara Avis : 639
 | Заглавие: МОЖЕ ЛИ ЧОВЕК ДА БЪДЕ МАГЬСНИК И ДА ТВОРИ РЕАЛНОСТТА...  Вто Сеп 04, 2012 1:27 pm | |
| Може ли човек да повлияе на околния свят с мислите и чувствата си? Има ли тази сила?
Преди години, когато слушах Грег Брейдън, който твърдеше, че пред него шамани са променяли климата с една положителна мисъл–визуализация, си казах: ''Е, чак пък толкова! Тези квантови физици разказват приказки от Хиляда и една нощ!''.
Малко предисловие...
Една от причините да не искам да напусна Англия, колкото и тя странна или безумна може да се стори на някои, беше любовта ми към птиците. Усещам някаква особена близост с тях. Някакво единомислие...Може би защото много обичам свободата...
На хранилката ми пред прозореца, кацаха огромно количество птици. Гугутки, скорци, червеношийки, зеленики, черноглави и синьоглави синигери...Повечето бяха горски птици. Научих се да ги различавам и по песен и по характер. Ако си мислите, че птиците са проста форма на живот, много се лъжете. Всяко пиле си има различен характер и предпочитания, и проявява признаци на привързване и доверие. Та тези малки пернати приятели пееха направо уникално и радваха душата ми всеки ден. Червеношийката например, която е символ на Англия, изобщо не отстъпва по песен на славея, а боровият синигер, който е малък колкото мишле, проявява неистова смелост, като понякога се хвърля срещу десетина от по-големите синигери, за да обяви, че и той има право да посещава хранилката. След като това дребно пиле въведе ред, по-големите му братовчеди стоят чинно и го изчакват да се наяде, и чак тогава кацат Червеношийката е една малка и сладка примадона, която не желае никоя друга птица да ѝ навлиза в територията, но запее ли, всичко и е простено! Освен това очите ѝ излъчват толкова интелигентност, колкото в очите на доста хора не съм прочела... И така, аз се бях много привързала към моите душички и мисълта, че ако се върна в България ще виждам само гълъби и врабчета ме натъжаваше, защото по сърце аз съм горското момиче 
Както и да е, матрицата в Англия не ми понесе и накрая отегчена, изморена и доста разочарована от английския безумен начин на живот, се върнах в България. Много, ама много ми бече мъчно за моите птици и за двете лисички, които хранех. Те пък какви бяха сладури...Едната ме чакаше вечер покачена на една барака...две неизменни уши, които прозираха на лунната светлина...
Прибрах се в България, където пък за съжаление ме посрещна отдавна забравената проза–панелки, махленски кафенета...да не изреждам, списъкът е дълъг... На сутринта се събуждам и...а, чувам синигер. Между панелите! В бетонната джунгла! Горско пиле, какво правиш тук ? Останах озадачена, викам си, сигурно ми се причува. Не можа да бъде, в София не е имало горски птици! След малко моят приятел излезе да купи нещо за ядене и се върна, носейки и един вестник. Както си четеше, изведнъж спря зачуден и ми показа една статия от вестника. Статията гласеше, че хората са забелязали странни птици, които са надошли в София. Горски птици...
Не знам, но зимата на балкона ми на седмия етаж, където по това време живеехме, идваха поне трийсет всякакви горски пилета, дори соколи, включително едно невероятно шарено пиле, като папагал, но от най-шарените ...Възможно ли е човек да повлияе на околния свят... Не знам, вие как мислите?
Случай втори. Моето рожденно име не е Айа. Но Айа резонира с мен в музикален унисон. Това име си го избрах съвсем случайно. Просто свързах едни инициали и звученето много ми хареса. Но не го бях чувала никога и никъде преди това. Идвам си в България и а, това име се е появило! Вече съм го чула поне пет пъти...
Аз мисля, че хората доста омаловажават силата на мисълта си. Човек наистина може да твори реалността и то в по-големи мащаби. Май наистина ще се окаже, че хората имат доста повече способности и сила (особено тази, която излиза от СЪРЦЕТО), отколкото църквата се опитва да ни втълпи.
Кои хора могат да влияят по-глобално. Ами...тези които използват силата на сърцето си. Там, където е любовта, онова позабравено вече от нас чувство. Любовта ми към птиците наистина заработи, защото е искрена и силна. Сега живея в софийското bloomsbury...Върнах се там, от където тръгнах голямото си пътуване преди години. Отмествам погледа си към балкона. Вече не живея на седмия етаж, а съм на партера. Около десет синигерчета подскачат около храната, която съм поставила на перваза. Къпят се в мини басеина, които съм им изобретила специално за тях Е, те си занят!
Където е горското момиче, винаги ще има храна и удобства за тях)) И как не, те са центърът на моята вселена! Където са те, там съм и аз...или... където съм аз, там са и те)) Винаги ще вървим в комплект.............  
  | |
|
Календар