...ЗА СМИРЕНИЕТО

Rara Avis : 220

СМИРЕНИЕТО като духовно качество много често се спряга в разни езотерично-духовни, езотерични и не до там духовни светски разговори. Аз лично като бях по–малък, впечатлението от тази дума най-силно получавах от сведените, гледащи в страни лица на иконите, които в мойте очи изглеждаха някак страхливо, бездушно, раболепно, почти овче. Сега разбирам, какво е била целта на такова изображения–един вид да се покаже как човек трябва да бъде богобоязлив, да се БОИ от Господа, да си усили ВЯРАТА.

Тук ще се опитам да обясня тези три понятия (БОГОБОЯЗЪН, СМИРЕНИЕ, ВЯРА) от моята гледна точка, от моя си връх, с което не искам да налагам мнение...нека всекиму бъде според вярата....

СМИРЕНИЕТО–Понятие криворазбрано, втълпено от църквата, което служи да превърне масите в стадо без собствена воля и мислене. Какво в същност е смирението: корена, както е очевадно, е МИР. Оттам С МИР...СМИРЕНИЕ. Да поразсъждаваме малко...от къде идва този МИР...от това някой да те държи в страх и неведение и лукаво и мазно да ти втълпява изпод черното попско расо, че сме окаяни грешници и единствения начин за спасение е чрез индулгенция под всякаква форма. НЕЕЕЕЕЕ....МИР идва само тогва, когато човек спазва законите Божий. Може би едно от малкото точни и ясни неща от библията са ДЕСЕТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ...СМИРЕНИЕТО е това ---да спазваш закона, закона, който те прави силен и те доближава до Бог.
Когато това се случва ежедневно, ежеминутно, то тогава ти живеш с истината. Когато защитаваш истината ти ставаш силен, спокоен и самоуверен. Тогава човек някак си не му идва никак отвътре да направи смирена физиономия ( да се разбира УГОДНА, ОВЧЕДУШНА) както се среща по иконите. И оттук произтичат някои други въпроси като: какво може да прави един смирен човек, когато защитава ПРАВДАТА и ИСТИНАТА? Аз казвам: бъди ревностен в защитата. Дори ако се наложи шамаросай злото. Ако трябва и буквално. Но запазете спокойствие на духа и не допускайте злоба в сърцето си.

ВЯРАТА, като вяра в Бог, е другата половинчата заблуда. Всеки привърженик на дадена религия му се внушава да вярва. Ако разгледаме думата ВЯРВАМ по от близо често се вижда, че когато вярваш, че нещо е, то може и да не е. Нещата граничат малко с неизвестното, съмнението, предполагаемото. За мен в истинското отношение на всеки с Бог, не трябва да има съмнение, предполагане, размита представа, а напротив трябва да има ЗНАНИЕ, ЯСНОТА. Оттам смея да твърдя, че израза ВЯРА В БОГ е много подвеждаща, дори опасна за духовното развитие на човека. Всички религии имат една единствена цел - ЗАБЛУДА и ОТКЛОНЕНИЕ от ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ ЗА БОГ.

Оттук следва, че когато човек ВЯРВА т.е. СЪМНЯВА СЕ В БОГ то може само да се страхува от него - или иначе казано да бъде БОГОБОЯЗЛИВ. Ако попитате един свещеник да ви обясни как точно трябва да се страхуваме от Бог, той ще ви каже , че само израза е такъв, иначе се има предвид да приемеш божията ЛЮБОВ. Още една гръмка и банална дума, скоято се спекулира много. Доказателство за това е, когато бях малък се срамувах дори да я изричам на глас. Мислех, че е нещо срамно.
Сега мога да си я обясня много просто: ЛЮБОВ = СЪЗИДАНИЕ. Когато съзидаваш, твориш, даваш нещо от себе си, тогава от теб струи светлина. Оттам и баналната фраза: БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛОБОВ. Само, че не уточних нещо: При съзиданието се изисква да положиш УСИЛИЕ. Така, че ЛЮБОВТА Е ТРУДОЕМЪК АКТ. Човек трябва да има много енергия, за да проявява ЛЮБОВ. Любовта не подлежи на изпращане...това е ЛЕННОСТ.
Като извод мога да направя, че Бог се достига с усилие, било то физическо или психическо. БОГ СЕ ДОСТИГА ЧРЕЗ СМИРЕНИЕ( не от онова църковното) ПОСТИГАНЕ НА СМИРЕНИЕ Е ТРУДОЕМЪК АКТ. ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ИМА МНОГО ЕНЕРГИЯ. КАТО ЧЕ ЛИ ТУК ЛЕСНО МОЖЕМ ДА ДЕДУЦИРАМЕ, ЧЕ СМИРЕНИЕ = ЛЮБОВ.

Благодаря за вниманието!!!

Rara Avis : 706

Пиране Пиране-е, Пиране...за да осъзнае човек тея неща, дето си ги написал, се изисква мъдрост...грандиозно разбиране на нещата... разбиране до най-дълбокия им корен...нещо, което абсолютно убягва на масите, както и на цялото горделиво и високомерно ''духовенство'' ( в кавички, защото на последно място е духовно). Какво беше...горделивостта е любимия грях на дявола, нали така? Религиозните маси разбират под смирение да те обиждат и ритат, а ти да си траеш. И колко по си си траел, толко по си бил богоугоден. Аз не бих казал богоугоден, ами ИЛЮМИНАТОУГОДЕН, ама нейсе.

Смирението наистина е любов към съзиданието във всичките му форми и смирение означава да станеш и да го защитиш и с меч ако трябва, ако се нуждае от протекция. Другото е ТЪПОГЛАВО ОВЧЕДУШИЕ. Да ме простят овцете с вълната, нямам точно тях предвид. И много вярно си го казал, че не трябва да се гневим, дори и да удряме шамарите. Точно това е имал предвид Христос – обичай ближния, порицавай му деянията. Да удряш шамари на злото, но да не изпитваш гняв към него е един от най-големите майсторлъци, на които човек може да се научи в тоя живот, но това е изключително трудно нещо. Изключително трудно, защото всички имаме его, което винаги ходи горделиво, нацупено и обидено. Предполагам, че това идва от липсата ни на сила. Ако човек знае, че притежава неограничени способности, сигурно би се смял на злосторниците и би ги шляпал като любящ родител, без да му се ускори пулса дори. Гневът, агресията наистина идват от ОСЪЗНАВАНЕТО, ЧЕ СМЕ СЛАБИ.