Една светлинка изгасна от този свят...

Днес..се навършват 40 дни мила Аия, от както те няма тук.. Сърцето ми е мрачно без светлината която усещах от спокойствието, че те има.... Трудно ми е да приема, че повече няма д чуя онзи позитивен, прекрасен слънчев и светъл глас в слушалката на телефона.. Последно ми каза, че като се оправиш ще ми се обадиш... Не е честно така да си отидеш без да сме се сбогували... Та ние даже така и не се видяхме мило сърце от светлина.. Тези редове ти пиша тук, защото тук за първи път те срещнах и се надявам се да го прочетеш.. Където и да си.. Благодаря ти за всички усмивки думи и подкрепа.. За това.. че беше тук. Сякаш усещах, че те няма, притеснявах се да не си отидеш и ето, Милен днес ми каза.. че те няма.. Напоследък влизам във форума с надежда, да видя, че си писала, че си тук.. но и не ми се пише.. Чувствам, че е празен.. Светлината я няма.. Само думите и мислите и са тук.. Не приемам, че те няма.. Надявам се някога да се срещнем.. Винаги ще си с сърцето ми.. Обичам те...Дими..