От доста време има дефицит на човечност. Добротата в човека сякаш изчезна като качество. Много пъти съм си мислила,а и лично се убедих,че колкото повече съпреживяваш хорските проблеми,толкова злини ти се стоварват в личен план. Наблюдавам мои познати,които са пълни непукисти-ами добре си живеят хората. Не казвам,че са лоши,а че нищо извън семейството им не ги вълнува. Те няма да помогнат,но няма и умишлено да ти навредят. Доста късно за съжаление стигнах до извода,че са много прави. Как ми се иска да върна времето назад и всички изгубени часове да мога да прекарам с любимия човек. Казват,че прекалената доброта граничи с тъпотия. Да така е. Поне вече-лично за мен.
Относно фразата "Няма ненаказано добро" според мен я бъркаш с "Не прави непоискано добро".
Втората ми е ясна,но значението на първата колкото и пъти да съм се опитвала да разбера винаги стигам до задънена улица. Та нали Господ в лицето на Църквата ни учи да бъдем добри,смирени,състрадателни? Защо добрите хора страдат в пъти повече? Защо на тези хора не им е отредено да живеят дълго?
Сякаш някой ги наказва за това,че са различни,че не се вписват.
Времето,в което живея доказа,че добротата е порок!