Едно СкучниЧКО РазказЧЕ на ДребниЧЪК ЧовеЧЕЦ

''Днес се събудих. СлънЧИЦЕТО печеше веселКО. Пийнах набързо едно кафеНЦЕ с млекЦЕ и изядох едно сандвиЧЕ с шунЧИЦА. После излязох, да отида на църква. Запалих си една свещиЧКА, помолих се на св. БогородиЧКА да ми даде здраве и си взех светена водиЧКА. После излязох навън и си запалих една цигарКА, пак за здраве. На пролет ще си закача и мартениЧКИ за здраве, въпреки че ще изпуша сто килЦА цигарКИ до тогава. Сега отивам до пазара, да си купя марулКИ, краставиЧКИ, луКЧЕ и доматКИ и ще си направя една голяаааама саУАТА с ракийКА и бириЧКА. Мойта жениЧКА ще изпържи едни кюфтенЦА с пържени картофКИ и после ще пуснем някое клипЧЕ, а пък може и филмЧЕ...''

И така, утре пак ше ЧКА-ка и ше ЧКИ-ка, защото дребния човек не може да говори сериозно. В неговият малък свят, всичко е дребниЧКО и мъниЧКО. Само лигавенето му е в повеЧКО. Ама то е за да компенсира липсата на сила, иначе марулята ше му се види застрашително голяма и някакси опасна, за това....нека смали на големина и нея, и всичко, което го заобикаля.

Като ''Алиса в страната на чудесата''. Завалийката.... беше толкова беззащитна и неуверена в света, който не съответстваше на ръста ѝ. Ама на нея ѝ е простено. Тя поне беше дете.

Наистина има голям елемент на лиготия в тези умалителни. Имах един познат, голям мъж на бой, а казваше филиЙКА. Техните си признаваха, че са го глезили доста. Белеха му кожата на доматите, като му правеха салатата. Ужас! Освен глезенето, има още нещо, което дразни много, като чуеш умалителни. Това е чревоугодничеството. Вчера една въз пълна жена в магазина каза: ''Дай ми и кило грозденЦЕ.'' И като го каза, направо премлясна мислено. Чакай да се сетя... Една жена на времето в разговор ми каза : ''Сложих някое и друго килЦЕ, но за това пък си имам гърдиЧКИ и дупенЦЕ.'' Помня, че се почувствах неудобно, направо се погнусих И в крайна сметка тя се оказа много двуличен и гаден човек с огромни претенции и дразнещо самочувствие. Според мен и децата не бива да прекаляват с умалителните, защото освен всичко, така се възпитават да бъдат със слаб характер. Според мен, умалителните може да се употребяват, но не и да стават ежедневие, защото наистина те издават не много добри неща.

По този повод давам пример с един вчерашен разговор в магазина:
– Имате ли половинка хлебче?– жената е около сто килограма.
– Не, половинката хлебче свърши,–отговаря продавачката с дълбоко съжаление.
– А имате ли кюфтенца?
– Да, имаме и са много вкуснички.
Гледам жените, на възраст, а водят разговор като в детската градина. Едната умалява думите от чревоугодничество, а продавачката от угодничество. Това е четвъртата причина за умаляването на думите. Сервилничене му е названието.