ИМА ЛИ ПРАВО ПУШАЧЪТ НА ГЛАС

Въпрос: Какво е определението за пушач.

Отоговор: Това е мракобесно, болно, егоистично и безволево същество, което се интересува единствено от удоволствието, да си поема дневната доза отровна мамина цицка.

Въпрос: Има ли такова същество право на глас и свобода.

Отговор: Само ако си сменят местата с непушач и разбере какво причинява на себе си и на другите.

Мерси за вниманието

От малък не понасям пушачите. Винаги съм ги чувствал като някакви лоши и недорасли деца.

Понеже при нас пушенето е абсолютно забранено се ходи на едно място,отдалечено на около 300 м. от работното.И тъй като малките почивки са по 10 мин. да видите циркови изпълнения на пушачи през зимата-за да стигнат навреме там и да имат време да пушат се започва едно бягане,хлъзгане,падане на леда,счупени ръце,глави,едно препускане и търсене на най-прекия път,едни шмугвания през храсти....направо са като партизаните от "На всеки километър".Палят още преди да са стигнали на заветното място,което е също нарушение.Както и да е,финишират там и започва бясното къдене на високи обороти и изпълване на омразните бели дробове с прекрасния никотинов букет.Над мястото за пушене се извива облак,като от смъкващия се "Ел Ниньо".Разширените им очи нямат дори време да мигнат,допушват бързо остатъка и започва втора серия на "The return".Нова серия прибежки и припълзявания по леда,за да са навреме след почивката.В крайна сметка пак закъсняват.И като погледнеш за какво е било всичкото това-сякаш една гнусна цигара управлява и програмира целия им ден,години,живот.Те всъщност са достойни за съжаление,не толкова за наказание.Но може и да съм прекалено либерален.

patkan написа:

Те всъщност са достойни за съжаление,не толкова за наказание.Но може и да съм прекалено либерален.

Представи си следната гледка..

Кафене. Отпред стълби и площадка. В ъгъла, колкото да се свре една много слаба котка, собственикът някакси е успял да побере малка масичка и два стола, посветени на пушачите. На нея седи двойка–мъж и жена със сиво-жълт отенък на лицата и гледат с празен поглед в пространството. Кракът на единия стол е до половината върху ръба на стъпалото-демек, а са поели по-силно въздух, а са се катурнали надолу по стълбите. Някакси обаче се крепят, напук на закона за притеглянето. На лицата им е изписана смесица между обида и гняв към правителството заради тая мръсна и несправедлива забрана за пушене, вместо да се сърдят на себе си за липсата им на воля, дето скапва всичко, около което се извие тоя змийски дим.
Ник'ва милост към тея убийци, братле. В къщи, в кенефа, да си се прокарват на воля в комплект сутрешен вестник пълен с кофти вести от света и у нас. Българите са на едно от първите места по тутунжийство, айде малко да ги съживят с тая забрана, а и ние да живнем май-накрая, че много се намъчихме, без майтап. За мене тутунджиите са болни хора, дето правят и другите болни. Каква ти хуманност към нехуманоиди, да се гърчат сега на площадките и да си плащат данъка–смет на въздуха.

Картинката и сентенцията са култови!!!  
Аз съм бивш пушач. Пропуших на 19 годишна възраст с една единствена цел - да се впиша сред "атрактивните" и "зрелите" мадами.../жалка работа, ама тогава така си мислех.../
Пуших 12 години. Стигала съм до 2 кутии цигари на ден.
Който си мисли, че цигарите не променят психиката на човека - лъже се жестоко! Както и да е замръчкана  и пригладена, зависимостта има много грозно лице!!!

Отказах ги за 1/2 час...Ей така - от раз. Един ден бях получила зверско главоболие, което се активираше при всяко запалване на цигара. Направих три поредни опита да пуша, но и трите пъти ме пронизваше главата в една точно определена точка /още мога да я посоча коя точка ме болеше тогава..../...Споделих с една колежка /бивша пушачка/ какво става, а тя ми каза: "Момиче, Господ ти дава шанс..."

...И изведнъж тези думи оттекнаха в мен много на дълбоко....И аз се засрамих...Засрамих се от себе си. Истински, дълбоко...И след 10 минути мислене, бръкнах в джоба на якето си, извадих от там кутията с цигарите и запалката и...ги подарих на една друга колежка, която беше пушачка...
Това беше през 2000 година. От онзи момент нататък за мен беше по - лесно да не пуша, отколкото да запаля отново.
Просто нещо "прещрака" в мен...

За протокола: никога не съм била от онези пушачи, които пушат в присъствието на непушачи. Винаги съм уважавала правото на непушачите да си останат такива.

В отговор на въпроса: "Имат ли пушачите право на глас", ще добавя и още един аспект, който често се пропуска, когато става дума за пушачите....Освен етичния проблем, има и още един - финансовият! Не може да "пафкаш цигарки", а в същото време да ревеш, че "нямаш парички"... /егати изразите, а?/
Не е приемливо.
Всеки /ама всеки!/ просещ или клошар е с цигара в устата!!! И като му го натякнеш, всеки /ама всеки!!/ ти вика: "Пуша фасове"...Ама на кой ги разправят тия не знам...Защото все мога да различа фас от цигара, егати!
Та така.

Нямат думата пушачите. Не и според мен. И не разбирам щом марихуаната, екстазито и хероина са забранени вещества, как може тютюна да е сред позволените?!