ВЕРНИ ЛИ СА ЗНАЦИТЕ ПО ПЪТЯ НИ

Rara Avis : 639

Въпреки че имаме тема за синхроничността, искам да отворя специална тема за Знаците по Пътя на Живота ни. В онази тема говоря за неща, които съм прочела от книгата ''Алхимикът'' и мисли на Дийпак Чопра. Хубаво ми беше, докато ги четях, даваха ми сила. Но сега искам да ви споделя моето лично мнение за Знаците и изводите, които си направих до сега от моя личен опит и преживявания...

Хора, ако имате мечта или някакво силно желание...и получавате Знаци, запретнете ръкави и смело напред! В никакъв случай не се отказвайте! Знаците ни се изпращат от Духът, който ни говори с тях, а Душата е тази, която ги вижда, показва и разчита. Понякога нещата се проточват във времето по-дълго, от колкото на всеки му се иска, но те задължително дават индикация за отговор от Духът, че сте на вярната посока. Нали знаете, имате някаква мечта и изведнъж, поглеждате в някаква посока и заковавате поглед точно в нещо, което ви казва недвусмислено, че ДА! Това ще се сбъдне...каквото и да става, това е твоят път и ще получиш това, което искаш, само не се отказвай! Това са първите мисли, които ви идват наум, нали? И те са и най-верните!

Когато преди седем години срещнах Пиранята, въпреки че сърцето ми още беше заето от друг, започнах да получавам неимверно големи Знаци за Пиранята, които направо ме стъписваха. Ще ви дам само един пример, за да усетите за какво говоря...Той живееше в голям и висок блок. Точно пред входа, ама точно пред входа, на два-три метра, имаше малка градинка с цветя и трева. Излизайки от блока, погледнах към тревната площ, където всеки ден минаваха стотици и стотици хора...и никой не беше забелязал една туфа с детелини. Нещо ме накара да погледна точно натам и какво мислите видях?...повече от 30 четирилистни детелини..........Бях тотално изумена, както и той. Нали разбирате, да намериш толкова много четирилистни детелини на едно място и то на място, където всеки ден поглеждат толкова много хора и никой да не ги забележи...Какво да ви кажа, получавах толкова много знаци за него, както и той за мен, че си купих едно тефтерче да си ги записвам. Бях постоянно залята от Знаци и дори на моменти усещах някакво особено Добро Присъствие около мен. Беше толкова вълшебно.........Ако направя филм само за този откъслечен период от моя живот, ще изуми хората и ще им даде толкова Вяра в невидимия свят. Такова невероятно усещане за Подкрепа...
Не казвам, че знаците обещават, че пътя ще е осеян с цветя и рози. С Пиранята минах през едни от най-големите трудности в живота си, но продължавам да вярвам на дълбоко, някъде на много дълбоко, че срещата ми с него е съпроводена с тези Знаци, защото тя има някакъв особен и дълбок смисъл и за двама ни. Ако един ден се случи нещо ключово с нас, обещавам ви, няма да пропусна да ви споделя. А възможно е и да сме Пламъци–Близнаци, което обяснява, защо живота ни откакто се събрахме, никак не е лесен. Срещаме много трудности и препятствия, които биха отказали почти всеки '' нормален '' човек. Но точно когато стане непоносимо, се случва нещо, което обръща хода на събитията, като че ли се намесва някаква Сила, много по-голяма от нас и ни се помага. Но пак ви признавам, не е лесно. Пламъците–близнаци, ако сме наистина такива с него ( много неща ме навеждат на тази мисъл, особено силната телепатия помежду ни ) когато се съберат...да го кажа шеговито, направо на моменти им се отелва вола Животът получва привкус на поредица от екшън филми...Слава Богу и двамата сме силни. Кога аз съм по-силна, кога той...редуваме се. Но срещата на Пламъците – Близнаци е много Интензивна, защото те не са Души – Близнаци. Има разлика. Душите – Близнаци имат съвсем различна причина, за да се срещнат. Пламъците – Близнаци се срещат заради глобални неща, неща за цялото човечество. За това животът им става низ от трудности, вероятно, за да бъдат калени от Небесните Сили и в последствие, ако не се предадат, когато станат наистина Готови, да започнат да правят неща, които да са важни за цялото човечество. Ние с Пиранята направихме вече няколко неща от по-голяма значимост, но няма да ви споделя, защото ще прозвучи като изтъкване. А аз не искам това, наистина не го искам. Докато Душите – Близнаци имат повече мир и разбирателство, Пламъците – Близнаци направо биват поставени на кладата, за да се превърнат в птици–Феникс и после от пепелта, станали по-силни, да започнат да градят за общото благо.

Знам, че много малко от вас сигурно обръщат внимание на Знаците, много от вас дори не ги виждат, въпреки че са пред очите им...Може би пък някои от вас са получавали знаци, повярвали са в тях, но за съжаление не се е случило така, както са си мислели. Но знайте, че единствената причина, поради която може да получавате Знаци, а да не се сбъдне това, заради което се появяват е, че сте се изплашили или отказали. Или може би не вярвате в себе си или смятате, че не заслужавате. Това важно нещо, което открих за Знаците е, че трябва да има единомислие между Душата и ума. Ако Душата ви ви показва Знаци, а умът ви се страхува, много вероятно е Знаците да се окажат '' лъжливи''. Ако сте получили подвеждащи Знаци, знайте, че умът, страховете в него и съмненията, че заслужавате, са тези, които са ви попречили тези Знаци да се въплатят в реализиране на желанието ви. Спрете, вземете си почивка и си дайте точна равносметка къде сложихте кол в спиците. Защото точно това е станало. Ако си направите честна равносметка и мечтата ви остава непокътната, пак ще започнете да получавате Знаци, което говори, че ви се дава нова Зелена Улица Carpe Diem!

Убедена съм в това, за което ви говоря. Дано моите думи ви помогнат да започнете да следвате неотклонно Мечтите си. Пак казвам, Знаците не обещават цветя и рози. О, дори може да стaнe по някое време просто непоносимо, но ЗНАМ!, че има ли знаци, рано или късно ще се случи нещо значимо за вашата Душа и Сърце. Опитайте....струва си болката и усилията. Да се излезе от зоната на комфорта е много болезнено, но истината е, че най-значимите неща са се случили само тогава. Когато прекрачите тази унищожаваща Душата зона на комфорта, започват да се случват Чудеса. Рано или късно и знам, че няма да съжалявате! Винаги обръщайте внимание на Знаците. Има ли Мечта, тя винаги се съпровожда със Знаци. Как иначе бихме могли да разберем, че вървим по ВЕРНИЯ ПЪТ..

– На Добър Път!– казал Блясъчко Мечтателникът. – Какво е човек без Мечти...като поле без цветя...небе без звезди... Нищо...истинска пустош...и-истинска пустош.

Rara Avis : 589

Когато прекрачите тази унищожаваща Душата зона на комфорта,

Това следва да се запише със златни букви в наръчника на живота,ако някой реши да създаде такова подръчно пособие.Всъщност този сайт представлява точно такова ръководство.
Комфорта е рай за ума и ад за душата.Във всички случай нежеланието да се опита нещо ново е продиктувано от его-то.То не иска да се издъни,да привлече присмех и подигравки,отказва да бъде побутнато по какъвто и да е начин.Най-уютно му е в дупката,където мирише на застояло,но пък сигурно.По себе си съдя за тези неща-ако усетите подобна съпротива да знаете,че е от него.Лека-смело хвърляне в нови начинания и смачкване на фасона му.
Има го разбира се и другия вариант,когато его-то ни се вре навсякъде и опитва всичко ново не толкова за да се обогати,а за да не се чувства като изолирана овца.Новите неща му трябват за да се надуе още повече.Както виждате и тук трябва умело да се лавира и слушат тънките и високочестотни струни на никога не грешащата душа.
Живота на духовния човек е низ от еквилибристични хватки,докато на овцата е низ от стадни блеения и подражания.В това се и състои разликата между световете им.
Флагчетата по пътя ни наистина ги има,но са само за смелите.Те се възприемат не толкова със зрението ни,колкото с интуицията на душата ни.Затова първите неща са винаги верните-тя е винаги по-пъргава и мъдра от ума,затова е винаги права.
Върнете се в детството си-какво ви харесваше,впечатляваше,за какво мечтаехте,къде витаехте?Там са верните неща,после всичко се опорочава,извращава до неузнаваемост.

И да ви благодаря за нещата,които сте направили с по-високата значимост.Предполагам,че всички ние включително и аз ще се възползваме от тях,дори и да не разберем.
Ех,колко хора би трябвало поне на ум да благодарят за това.....