Oт преклонението към шефа, през поклонението пред певеца, чалга простакесата, актьора, гуруто, пророчицата, папата, попо-прилепа, религията, политическия водач, партията, героя, светеца, та чак до удрянето на челото пред Бога, се корени един и същи психологически проблем у хората. Това е Идолопоклонничеството.
Идолопоклонничеството е неподправеното признание на индивида за собствената му маломерност. Подсъзнателният стремеж на малкия човек да се изравни поне мъничко с по-висок обект от него. Точно тук се корени причината, защо хората обичат да контактуват с победителите на деня. Да имат приятели и познати, които да са престижни и успели. Не че ще получат нещо от тях, а защото така ще се издигнат до някъде с тоя контакт, пред очите на другите. За това и хората приемат само мъдрости казани от всепризнати хора. Мъдростта е навсякъде около нас, но се приема за истинна само ако е изказана от доказани идоли.
Идолизирането е психологията на маломерния роб, който винаги иска да се чувства в подножието на Планината, мазохистично удряйки чело в благоговение, прегърнал мъндзърката идейка за недостижимостта на същия тоя Идол.
ИДОЛОПОКЛОННИЧЕСТВОТО Е НАЙ–ГОЛЯМОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ХОРАТА ИМАТ ПО РОЖДЕНИЕ ВГРАДЕН КОД НА РОБА.
Не бъркайте идолизирането с Възхищението. Идолизирането идва от горделивото Его, докато Възхищението идва от Душата. Робът няма сетива да усети тая съществена разлика.
Да оставим роба да си трансира...Нищо не е в състояние да изкара от транс 7,038,044,500 овце. Има няма, извадете от общата сума стотина души.
Мерси за вниманието.
Чет Юни 22, 2017 8:13 am by форум
Календар
