ИМА ЛИ УВАЖЕНИЕ В ОБРЪЩЕНИЕТО '' ГОСПОЖО ''

Rara Avis : 639

Мисля си за различните обръщения в нашия език. Например, обръщението на английски 'auntie' никак не ме дразни, а на български – много, защото обръщението ''леличка'' в България се произнася от хора със селяндурски и еснафски манталитет и по този начин думите им носят заряда на целия този техен груб свят. Аз никога не съм се обръщала към някого с това обръщение. НИКОГА! Нито като малка, нито сега. За мен обръщенията, които използват българите са ужасно изопачени, с привкус на подигравка или умишлено принизяване. Много хора няма да се съгласят с мен и...съжалявам да го кажа, но това ще са от хората със стадно мислене.

Онзи ден влизам в един магазин, да купя гранули за нашия Бискит. Собственичката – уж модерна жена, издокарана такава една, като ми се изцепи едно, ама страшно грубо и натъртено : ''гОсПОжО, здравейте, как сте!'' И чуваш, че започва да се пука по шевовете на префърцунените си дрехи. Тя има някакви претенции да е заможна жена, тегли се от езотериката и положителното мислене, но винаги когато застана срещу нея, ме обзема от онова напрежение, за което споменавам често в мненията си тук във форума – напрежението на НЕприет човек. Опитах в началото да ѝ кажа, че може да се обръща към мен по име и да ми говори на ти, но тя изобщо не реагира, и продължи да се обръща към мен на Вие и на ''Госпожо''. След нейното обръщение ''ГоспОжО'', винаги ме обзема усещане, че иска да ми вземе от енергията. Абе аз съм си сложила скъсани къси дънки, ухилила съм се до уши, подсвирквам си с МP-3-ката, сложила съм си силиконови ярко жълти джапанки на безгрижен човек... тя ГоспОжО та ГоспОжО...И то силно, без емоционален контрол, та всички на двайсет метра да я чуят. На мен взе, та ми писна и ѝ казах, с О-смивка, че не харесвам това обръщение и че ми звучи някак превзето и помпозно, и че, за Бога, виж ме как изглеждам, и че ГоспОжО си го слагам в задния джоб на дънките ми На нея й замръзна физиономията на поза – вечната лицемерна усмивка. Надявам се следващия път вече да вземе да престане с това ГоспОжО, въпреки че усещам страшно напрежение в нея, което ѝ пречи да се отпусне и за миг, което ми говори, че тя е на път да избуши..дано да бъркам, не ѝ го пожелавам...Щом съм ти дала карт бланш и искам да се обръщаш към мен по име, направи го за Бога. За мен това е незачитане на желанието на другия. Ако някой ми каже, казвай ми еди как си, няма проблем, щом човека така иска, така да бъде. Имам красиво име, всеки казва, че много ми отива, какво ме госпожОсваш, да му се не знае. Ей, малоумие, ей!
Защо обръщението 'ГоспОжО' в България има гаден привкус. Веднага ви казвам Защото на човека със селския манталитет не му е присъщо, не е закърмен с това обръщение, нито с истински Госпожи около него и той гледа на това обръщение под съвсем друг ъгъл. Колкото и да не си го признава дори сам пред себе си, с обръщението - ГоспОжО, той проявява ОМРАЗАТА и НЕПРИЕМАНЕТО си към различните от него, защото другата, различната осанка, се забелязва от километри и от най-примитивния човек. То те МРАЗИ, защото нямаш изражението на слугиньо – робиня като него. Та тази жена, си няма хал хабер, че е разкрита. Всъщност май вече има
Отраснала съм в Софийското Блумсбъри и всеки ден съм срещала жени, които са се обръщали една на друга с това обръщение. Жени, които са имали звънци за прислугата си, жени, достолепни съпруги на хора от царския двор и на тях им пасваше идеално това обръщение, защото то се беше сраснало с тях още от люлката им. Те се обръщаха една към друга с цялото си уважение и аристократизъм, ето така: '' Добър ден, ГоспожА...В, как сте днес?'' Не ГоспОжО, а ГоспожА. Малка разлика, но много говори, нали? Ако се казвате Мария, да кажем, ако се обърнат към вас на Марийо, няма да ви стане приятно, нали? Ето това е. ГоспОжО е грубата форма на ГоспожА и надали на някой му е хрумвало да се замисли над това наглед дребно, но много показателно нещо. Не може хора, които до скоро са ползвали обръщение ' Другарю', да завият на 180 градуса и да си променят целия мироглед , с който са закърмени от деца.
Хубавият парфюм, качестевният зелен чай, скъпото вино, се познават по фините нотки. Същото е и с начина по който се изричат думите, умалителните, дори промяната на някои букви...Какво да направя, имам нежна душа изтъкана от невидими за грубите хора нишки и усещам и едва доловимия полъх. Никой не може да ме заблуди за това, което истински изпитва към мен...
Бъдете сигурни, че ако някой се обърне към вас на ГоспОжО, не питае добри чувства към вас, но това е статия само за разбирачите и ценителите на фините нотки. Другите ще кажет нещо от сорта : ''Много се втелясваш''...Така е, какво друго да изрече едно теле, което различва само обиколката на Ивана, от тази на Глория.

Rara Avis : 220

Българите са направени от грубо тесто и не знаят що е това уважение. Затова такива обръщения изглеждат комично в устата им или получават привкус на заяждане.