Лѝмона
Rara Avis : 706
 | Заглавие: КАЖИ МИ КАКВО ТИ Е КУЧЕТО / КОТКАТА, ДА ТИ КАЖА КОЙ СИ  Нед Окт 27, 2013 1:51 pm | |
| Няма начин да не сте забелязали, колко много животните приличат на стопаните си. Ако помните '' Сто и един далматинци", помните, нали. Кучетата, повече от котките, защото кучетата по природа се съобразяват много повече със стопаните им, но и котките не минават, без да поприхванат по някоя и друга особеност на собственика си. Нарочно не казвам ''собственика ИМ'', а ''собственика СИ'', поради разбираеми причини , защото ако човек има котка, няма как да не е забелязал, че не котката се съобразява със стопанина, а стопанина търчи след котката. Тъй. Защо става така, че животните толкова приличат по външен вид и характер на стопаните си, та чак се разболяват от едни и същи болести. Лично познавам диабетици, на които животните им се разболяват след време също от диабет. Познавам и хора, на които животното се е разболявало от рак, след което и стопанина им се е разболявал. Като че ли животното е усетило първо наближаващата болест в етерния двойник на стопанина и е дало сигнал за приближаващата болест.
Причините за тая прилика стопанин – животно е напълно обяснима. Първата причина за приликата се корени в човешкото Его. Егото на човека е достатъчно самовлюбено, та търси идентичност и в животинското царство. Ако обаче не сте успели да си изберете животното, а се е появило непредвидено в живота ви, то на горкото животно отново не му се разминава.
Поради ''Законът за Единството'' или така наречената Неизбежна Взаимовръзка, животното попива информационното поле, което е около неговия стопанин и човек и животно, животно и човек, стават едно цяло. Нали знаете, всички сме едно и тези, които са най-близо до нас, след време попиват нашите характеристики.
Ако стопанина на животното е дебел и тъп, то и животното става дебело и тъпо. Ако стопанина не се грижи за животното и го държи все на каишка, завързано за къщичката му, то кучето си остава до края с вълчи характеристики. Не успява да се облагороди с човешки качества, защото всъщност стопанина му е също вълк. Ако човек проявява искрена обич към животното, то става много по-умно, спокойно, уверено и придобива човешки качества. Ако стопанина на кучето е злобен ръмботрон, то и кучето по цял ден лае и се набира по оградата с тайната надежда да я прескочи и да ви заръфа злобно, защото и неговия стопанин е зъл ръфач, обикновено на човешки портфейли.
Още нещо. Човек може да се поприкрие, да се измазни и да скрие истинската си същност, но ако до него стои кучето му, то ще го издаде. Можете много лесно да направите на човека бърз анализ. За пример: Колкото е по-голямо кучето, толко са по-големи страховете и омразата на стопанина. Жена, която има дребна порода куче, е кокетна, обича да флиртува и да манипулира. Че то кой не би се израдвал на един миниатюрен йоркшир с панделка между ушите. Освен това такава дама е фльорца и не е тип – момиче на мисълта. Тъпечка е демек, малко така. Ако пък кучето му текат разни лиги, то тоя човек няма много чисти чаршафи и изобщо, не е много по хигиената. Ако пък има от тея породи, дето остават на клипс – захапка, то тоя човек е най-добре да не го допускате близо до вас, защото той има яки дози агресия. Ако някой пък почне да ви разказва за разни родословни дървета на кучето си, да знаете, че тоя човек е яко в гюбека на престижа и кладата на суетата му е опърлила отдавна кожата. Ако пък видите куче със специална пострижка и го води жена, то е почти сигурно, че някъде зад ъгъла, момЕто е паркирало моята най -''любима'' сапунерка – фиата абарт. Ех ле-ле-е, що съм му фен Просто още не мога да простя на фиат за тая несериозна изцепка.
Та тъй, животните са нашите автопортрети и ако не вярвате, е ви наш Биско.
 
След като разбра, щото това коте РАЗБИРА, за разлика от много хора, че няма да може да се себепознае с помощта на Росица Вакъвчиева, той се допита до кристалите на Айа и почерпи доволно количество мъдрост от тях. Дет се вика, разбра целия месидж, дето идва неопетнен право от Извора, който месидж е даден и на котките, и на кучетата, че и на хората. Само дето последните най-трудно го вдяват | |
|
Календар