Лѝмона
Rara Avis : 706
 | Заглавие: ЗА ОБЯСНИМАТА ЛЮБОВ НА ДОМАКИНИТЕ КЪМ САПУНЕНИТЕ СЕРИАЛИ  Нед Ное 17, 2013 11:31 am | |
|
Чука ми оня ден някой на вратата. Отварям...
 Форумът на Новото Време стои на прага и ме гледа свъсено. Вика ми:
– Лѝмоне, стига си се излежавал и стига си зяпал тея борови клони в прозореца ти. Още малко ако позяпаш, ще ти влязат и в носа. Мисля, че времето ти за почивка изтече и съм ти донесъл домашно. Домашното ти е да разследваш синдрома ''Странната и необяснима любов на домакините към сапунките ". Ама не онея сапунки, дето мистър Пропър с неговата помощта му е чудесна ги прави, ами сапунките, дето ги пеняви сапунената кино индустрия. Ай сполай ти и със здраве! – врътва се и си тръгва.
Аз се прозявам блажено и завлачвам пухкавите пантофи с форма на засмени зайци към телевизора, след което натискам право на измития от много сапунени дъждове канал 'би-ти-ви Lady'. Чашата със стимулиращото мозъчните клетки – зелено злато( green tea with jasmine) е в ръката ми и ще ми бъде верен помощник в разследването...
На полезрението ми изгрява една от вечните и нестихващи сапунени драми – Зоро. Освалдо Риос не се е променил особено много след първата среща на българския народ с него в сериала " Касандра" или как беше точно името му...ако съм сбъркал, моля простете. Косата му още не е побеляла достатъчно и гримьорите не са жалили белия спрей, за да го направят автентичен баща на сина си – Зоро, който Зоро, странно защо, всъщност изглежда като неговия по-голям брат, ама айде карай. Това са дребни подробности, които изобщо не вълнуват сивия свят на домакинята. Нея я интересуват други неща, за които ще понапиша това онова тук и сега.
Животът на домакинята. Той дори не може да се нарече и драма. По-скоро това е едно застинало, сиво, скучно и еднообразно ежедневие, изпълнено с ревове на деца, запръжки, мопове и туршии.
Домакинята, поради свитата от страховете си душа, никога не е изпитала тази страсссссст, която бъка в тея сериали. Тази нежно изтощителна дилема, която гъделичка отколешните дефицитни липси на адреналин, естроген, серотонин и прочие други хормонални оскъдици, всички до един плод на сивата ѝ самоличност. Но понеже горката Душа си иска земния опит, домакинята търси някакъв достъпен начин, за да компенсира тоя полуживот, който води, та ако ще да е с помощен тренажор. Да каже на дедо Боже, като се изкачи един ден на небето, че и тя е изпитала страст, че и тя е била обичана...дори и да е било едностранчиво, там, в нейното си кюшенце на подсъзнанието ѝ, с помощните патерици на симулаторните тренажори на сапунените сериали...
И така, докато внимателно наблюдавам тея сапунки, аз наистина констатирам, че това са всъщност едни тренажори-симулатори, които имат способността да стимулират и да запълват празнините в живота на всяка клета домакиня( при това напълно безрисково) и аз започвам да изпитвам дълбоко разбиране за тоя синдром – поголовния световен успех на сапунките. Не мога да отрека, че зад тея сапунки, стоят всъщност големи специалисти-психолози, които много добре са уловили психиката на световното население, неговите липси и оскъдици, както и начина, по който да фокусират вниманието към тая гигантска сапунена индустрия, която съществува и разцъфтява точно поради тея констатирани липси и оскъдици в реалните човешки взаимоотношения.
Във филма – сапунка, героинята се въргаля по тревата със самец, от който бъка тестостерон на талази, който впива жаднЬи устнЬи в не по-малко жаднитЬе устнЬи на героинята, уверявайки я, че напраО изгаря от страсти, кълне се във вечна любов...и домакинята, с помощта на тоя абсолютно безрисков тренажор–симулатор, влиза в един виртуален свят, където и тя започва да се въргаля из тревите с който си самец пожелае, без мъжа ѝ да може да я хване в изневяра и да я спука после от бой. Домакинята също така може да си избере да получи даром и тялото на красивата и толкова желана героиня от филма. Увисналите телеса изчезват, бръчките се стопяват, зъбите ѝ белват бели-беленички...Домакинята почти усеща, как тревата гали телесата ѝ, тежестта на мускулестия самец върху себе си и чувството е аха-почти-истинско! Защото нали сами разбирате, че Вуте, Пешо, Нане, Геле и прочие мъже, по нищо не приличат на набитите и здрави самци в тея сериали, а на всяка... на всяка изстрадала женска твар под това небе ѝ се иска поне за един миг да изпита удоволствието да бъде сграбчена и потъркляна брутално из лехите от един такъв Освалдиньо-Ниньо и сие.
Вуте, Пешо, Нане, Геле и прочие ''мъжаги'', никога не са били, не са и няма да заприличат по нищо на мъжете от сериалите-симулатори и домакинята зяпа в захлас, тайничко въздишайки по сцените от малкия екран, които сцени разкриват един коренно различен свят от този, в който живее нашата проскубана домакиня, която за съжаление, няма как някога да наречем – героиня.
За мъжете пък, които гледат сапунките, какво да ви кажа...причините са абсолютно същите. Тея сериали бъкат от беззащитни и сластни хубавици, които се кълнат във вечна вярност, като едновременно с това се държат като едни смирени слугини, което е любимото поведение за жена на низкочестотния азиатски мъж, които красавици обаче ако потрябва, са готови всеки момент да извадят бича и да нашляпкат уморените задници на крайно изморените от сивотата на ежедневието – низкочестотни азиатски мъже и по този начин да влеят поне малко това-онова в изстисканите им и уморени слабини. Мъжете – любители на серийните симулатор-тренажори не по-малко тайно си мечтаят да бъдат поне за миг прегърнати от нещо, което не мрънка от сутрин до вечер, от нещо, което не го боцка с хормонално дисбалансни мустаци, както и им харесва ужасно много идеята, че за всички тея удоволствия, които гледат, няма да дадат нито една стотинка, защото болшинството мъже са станали през последните години странно и съмнително пресметливи. Красавиците се леят от екрана и слава на Небесата, не носят избелелите пенюари на техните ''половинки''.
Герой първи: Есмералда е убита!
Герой втори: Есмералда е убита?!
Герой трети: Наистина ли убиха Есмералда?!
Герой четвърти: Не може да бъде! Есмералда е убита!
Герой пети: Не мога да повярвам, убиха Есмералда!
Герой шести: Дали пък Есмералда не е жива?...................................
Кадърът преминава убийствено бавно и се задържа епохално дълго върху всяко едно лице, през което време имаш чувството, че си остарял с няколко седмици, след което тежка и драматична музика засвирва в унисон с изкривените от ''болка'' скръбни лица на шестимата герои, които са замръзнали на тая дълга поза-чуденка. Няма спор, че специфичното състояние на Есмералда ги е затруднило, но пък утешителната вест за скъпия зрител е, че Есмералда всъщност е жива, но някъде до към 68-ия епизод, това ще остане в пълна тайна за шестимата герои. Тука зрителя е с предимство, понеже на него му е обадена истината за Есмералда. После тя се оказва наследница на трона и домакинята ще ликува и ще таи скрита надежда, дали и на нея няма да ѝ се случи нещо също толкова катаклизматично. Да се окаже един ден, че има няколко декара земи наследство около село Бистрица...с които декари земи после ше си купи една излишно скъпа кола, ше дигне три ката дувари и после ше се окаже, че децата не заслужават нищо от това имАне...но това е една друга тема, дето чака на бял кон пред портите на
Форумът на Новото Време ...
Та тая надежда, да се окаже и тя – бедната домакиня, богата наследница изневиделица, приповдига надеждата ѝ и ще я държи в права поза до следващата серия и ще ѝ помага да върти парцала с по-голяма енергичност, както и да приема неуважителните команди на Вуте, Пешо, Нане, Геле и прочие шопари, с по-голямо снизхождение, защото нейния Освалдо, Зоро, Емануеле, Чезаре и прочие смели и силни герои, ще изплуват следващия епизод от малкия екран( нейния жадуван, но неосъществен свят) и ще я спасят, като хвърлят ръкавицата-покана за дуел на Вуте, Пешо, Нане, Геле и прочие шопари и тя ще се почувства жена...истинска жена...жена до мозъка на костите си – желана, обичана, уважавана и твърде имотно богата...
Е-е-ех, Освалдиньо, от името на всички изпозабравени и подритвани домакини по това земно кълбо, които са се преселили да живеят в симулатор-тренажорите...приеми едно голямо '' Грасиас, мучачо!'' Ти си причината да не им умрат завинаги хормоните, ти си им здравословния ускорител на пулсовете, за да не им смръзне кръвта по вените, ти си техния герой, който идва в техния изстрадал и забравен от всички свят и ги хвърля на седлото, приятелю, ти си този, който ги отнасяш така жадувано далече далече от Вуте, Пешо, Нане, Геле и прочието шопари...Освалдо, ти си най-добрия психоерапевт и лечител на женските сърца, човеко родни, ти си тоя, който отвори Пандора и хвърли на домакините най-крехката и слабичка, но най-важната за оцеляването и продължаването напред – Надеждица...
Хора, какво сме гракнали срещу тея сапунки?! Не разбирате ли, че те стимулират човешките животи? Не разбирате ли, че сапунът е нещо толкова полезно...Хем измива калта, хем въздуха замирисва по-хубаво, хем сапуна е хлъзгав, хем...
Аз ще кажа, Алелуя на сапунките! – тея животоспасяващи Оазиси насред кухните, трапезите и миндерите на ежедневната убийствена проза. Ако ги няма тях, няма да има и кой да върти така чевръсто парцалите, защото ще настъпи ледниковата епоха... парцалите ще потънат в небитието заедно с домакините...и ще настане чудовищна мръсотия и прах... Топла вода със сапунка, или ледникова епоха потънала в прах... Ти избери! | |
|
Календар