ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Rara Avis : 639

Аз съм отраснала в семейство, където се слушаше Франк Синатра, Нат Кинг Кол и Нана Мускури. Постоянно ни гостуваха писатели, поети и художници. Сам баща ми беше поет, писател и скулптор и в къщи до късни нощи се водеха интересни разговори, пееха се песни, играеха се сценки от Шекспир, понякога се проливаха сълзи на мирова скръб... Светеха полюлеи от австрийски кристал и се ядеше със сребърни прибори. Изобщо, баща ми ми е дал толкова много...Той беше един необятен космос от очарование, артистичност, невероятен, потресаващ финес и интелигенстност, трогателна доброта и чувствителност...Баща ми беше от онези, уникалните хора, които докосваха сърцата на малцина, защото никой не обича различните. И той, като един диамант в калта, живееше и общуваше с малко хора, защото с другите му беше трудно да намери общ език. Разбирам го, нима сега вече не го разбирам толкова добре... Той остави огромен отпечатък върху моя мироглед и възприятието ми за света изобщо. Караше ме да развивам въображението си и като видеше някаква нестандартна форма, все ме питаше на какво ми прилича. Ходехме сред природата и той ме учеше на любов и състрадание към всичко живо. Водеше ме сред балканите и пресъхнали преди милиони години морета и дялкаше камъните с вкаменени в тях морски животни и миди. Разказваше ми за едно гущерче и за да ям ( защото бях малко злояда )измисляше цели разкази за '' гущерейко'', както той го наричаше. Имаше талант на разказвач и още много много други артистични таланти. И как не, той беше тракиец. Висок, слаб, с вълниста тъмна коса и зелени очи и винаги на шега повтаряше, че ще се отрече чрез държавен вестник от българското си гражданство. Обичаше приключенските и анимационните филми и се смееше на тях като малко дете. Чиста душа носеше, но и много проницателна. Достатъчно му беше да зърне човека, да си размени две думи с него или да влезе в дома му и можеше като Шерлок Холмс да направи безпогрешен анализ на човека насреща.
Когато бях малка, той ми подари една книга– ''Как да се държим в обществото ''. Тя стана моя настолна книга, наред с ''Пипи дългото чорапче '' и ''Старогръцки легенди и митове ''.
От малка обикалям света. Живяла съм в две държави по няколко години и в други за по една година..........................................................................................................

Никъде не съм срещала толкова груб, злобен, недодялан и невъзпитан народ, като българския. Няма елементарно възпитание и елементарни обноски. Ако извадя една тетрадка и химикалка и само за един дем записвам колко пъти съм се сблъскала с грубост, невъзпитание и простащина, сигурно няма да ми стигне тетрадката само за този един ден. Може би ще кажете, че много обръщам внимание? Или да не съм пък принцеса. Да, обръщали са се така към мен. Груби и злобни хора са ме наричaли принцеса, да! Една злобна жена от провинцията с големи мустаци и количка наскоро ме нарече така. Питам се каква ли дъщеря и тя ще възпита–с големи мустаци и злобна като нея...Дано да не стане така, въпреки че обикновено дъщерите приличат на майките си. Изключение правят само тези деца с голям потенциал, но с това ядене на месо, всички потенциали се заличават безвъзвратно.
Скоро гледах един филм за едно японско училище. Странно защо, там обръщаха внимание на всичко, дори и на най-дребните детайли и всичко се правеше със строг перфекционизъм, завидна професионалност, далновидност, рационалност, съвестност и уважение към всичко и всеки. За това и японците са на светлинни години пред нас. Българите обичат да казват : '' Много му придираш! По–спокойно го раздавай! Недей да обръщаш внимание...............''

Какви мънички, маломерни виждания. За това сме и на точно този хал. Защото не обичаме да '' придираме'' ( т.е., да изкусоряваме до край нещата ) и за нас възпитанието, човека до нас, околната среда и добрите обноски са нещо толкова не заслужаващо внимание, отнесено и абстрактно. Дори и се срамуваме да сме любезни. Обявяваме го за слабост. Сбъркана работа!
За това и като отидем по чужбина, никой не ни взема на сериозно ,освен ако не положиш неимоверни усилия, за да се докажеш, че поне ти си извън кюпа. Затова като кажеш, че си от България, те чуват Унгария...Не са чували за нас. Или ако чуят, ще е поредната кражба със снимки на нашите цигани по вестниците. Докато бях в Англия, най-често споменаваната държава с лошо беше нашата. После се чудим, защо българките в Англия им се дава да работят основно като чистачки по домовете, а на мъжете като общи работници по строежите. Не видях нито един индиец да е общ работник. Само ние, латвийците и румънците.
Защо не ни приемат. Е как да приемат един дивак, който няма дори най-елементарно възпитание, да не говорим ако му се наложи да направи интелигентен разговор на сносен английски или да знае как да седне на стола и да изпие правилно чая ( като казах чай, та се сетих... до сега в България не ми се е случило да ми сервират никъде правилно чай. Може би само в Кемпински Зогравски, само там.) Да каже благодаря, моля, извинете...Е, това всичко е, защото сме големи многознайковци и не му придираме. Така, по чисто ганьовски. И за това сме винаги на опашката и няма с какво много да се похвалим пред света.

За тези, които искат да знаят как се сервира правилно чай в заведение:

Задължително изворна вода. Чайник от порцелан, порцеланова чаша, малка каничка с мляко, лъжичка и салфетка. Отделно се слагат пликчето с чая( задължително опакован), захарта , меда и резенчета лимон. Останалата процедура се извършва от клиента според вкуса му. Ето едно толкова елементарно нещо не знаем. Какво остава за по-сериозните неща.
Много ми се иска в България да започнат да се водят курсове по етикет и правилно поведение в обществото. Мисля, че с падането на границите това е изключително наложително. А ако си продължаваме чисто по ганьвски, е, тогава чуждоземски тоалетни има колкото щеш.

Всекиму според заслугите, усилията и стремежите.

Admin Rara Avis : 281

Aia написа:: Скоро гледах един филм за едно японско училище. Странно защо, там обръщаха внимание на всичко, дори и на най-дребните детайли и всичко се правеше със строг перфекционизъм, завидна професионалност, далновидност, рационалност, съвестност и уважение към всичко и всеки. За това и японците са на светлинни години пред нас.

Има една градинка в София, която е правена от японци. Всяка сутрин лично японският посланик заедно с негови хора от посолството ходят и чистят градинката. Видели са се в чудо с българските стопани на кучета. Сигурно един ден като си тръгне от тук, ще е много щастлив и доволен, и след време като се сеща за България, ще му се явява в спомените едно голямо л...но lol!

Японците имат висок морал и много трудно допускат другите на масата си, защото за тях европейците и американците са много упадъчни. Не ги виня, прави са си.

Rara Avis : 706

Aia написа:: ..........................................................................................................

Никъде не съм срещала толкова груб, злобен, недодялан и невъзпитан народ, като българския. Няма елементарно възпитание и елементарни обноски. Ако извадя една тетрадка и химикалка и само за един дем записвам колко пъти съм се сблъскала с грубост, невъзпитание и простащина, сигурно няма да ми стигне тетрадката само за този един ден. Може би ще кажете, че много обръщам внимание? Или да не съм пък принцеса.

Айде, предизвиквам те да го направиш Smile

Чакаме да отвориш тема '' Из дневника на една принцеса: Чудото на висшето общество на пазара Кирков '' или '' Как една принцеса беше набедена в тежко престъпление, че и' убива граховото зърно '' lol!