ОТКЪДЕ ИДВА ЗЛОБАТА НА БЪЛГАРИНА

Всеки българин знае, че където и да отиде , било то държавна институция или пък на гости на приятели , познати винаги се сблъсква със злобни, хапливи и груби реплики и коментари до болезнен цинизъм понякога. Дали ще влезеш в магазин, ще кажеш '' Добър ден!'' и ще ти се мълчи кисело насреща или пък ще те поздравят, но в момента, в който се установи , че няма дадена стока, на изпроводяк ще ти бъде изсъскано злобно ''Чао!''. В общината картинката е още по-плачевна – там ще те третират като утрепка, ще те унижат, ще те надъвкат и изплюят.
Злобата на българина във всекидневието идва от следния феномен – тъй като България винаги е била маломерна и бедна държава, всеки , почти всеки, е възпитаван в страх, оскъдица и недоимък. Това слага дълбок душевен отпечатък на българина. Това състояние в повечето случаи става естествена среда за живот. ... но в момента, когато такъв травмиран индивид придобие нещо повече, което го прави един вид да изпъкне пред другите, тогава емоциите, които съпровождат такова ''върховно'' състояние не могат да се удържат. Получава се все едно да ти сложат слон на раменете – няма как да не се спльоскаш. Но как се проявява при въпросните?! – те просто изпитват неистово чувство за превъзходство със силни елементи на злоба и презрение..видите ли, аз съм много повече от вас, жалки плюнки... и аз бях плюнка, но сега съм продавачка, келнерка, чиновничка и каква ли още не, а вие...вие зависите от мен. Сега ще видите колко съм 'важна'. Целта в такъв случай е да покажеш колко високо стоиш, което е съпроводено от големи дози страх да не се озовеш пак оная плюнка – иначе така много болезнено състояние.
  Хората от този тип винаги търсят как да те извадят от равновесие чрез злобни подмятания, грубовати ''шеги'', хладно , неадекватно отношение, незачитане до явна обида. За съжаление 99% от българите са такива. Само 1% процент, които навярно са живели в чужбина са по-различни, но да не забравяме, че и те са българи. Въпреки това, искрено се надявам да има изключение от този калъп и ще се радвам да попадам по-често на тях. Междувременно всеки едни от гореописания тип бива силно отбягван от мен , а в удобен случай разобличаван и поставен на място.

НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875

Забележете годината на написването на това стихотворение. Много преди да паднем под комунизъм, което ме кара да мисля, че и други са достигали до извода за лошия ген на българите. Никой не ни е виновен ами има нещо там в мозъка на тоя народ, което подлежи на дисекция и може да се окаже, че българите са произлезли от яйцата на пришълеца. Днес се возя в асансьора с една учителка, по стената пълзи хлебарка, говедото я смачква с палец след което го завърта и започва да гледа победоносно. Няма значение дали са богати или бедни, тоя народ е тотално изтрещял и матрицата няма пръст в тая работа.